"Момчето, което можеше да бъде крал" - Ревю // За това да бъдеш рицар, дори когато те е страх

Здравейте! Как сте?

Вчера се отдадох на филмова терапия и изгледах два прекрасни филма, като днес искам да ви разкажа за единия от тях. “Момчето, което можеше да бъде крал” е филм на 20 Century Fox и преплита нашия реален свят с  легендите за крал Артур.

Преди много време, когато Британия била разединена, а мечът Ескалибур бил единственият път към обединение и само бъдещият крал, достоен да го извади от камъка щял да победи злите сили. Крал Артур обединил враговете си, създал кодекс на равенство и братство, воден от напътствията на магьосника Мерлин и рицарите на Кръглата маса, заедно победили злата вещица Моргана, която можела да се превръща в дракон. Тя, обаче успяла да отправи проклятие: Когато страната отново стане нестабилна, тя ще се завърне, за да търси Ескалибур.

Александър Елиът е дванайсет годишно момче, което живее заедно с майка си в Лондон. Баща му ги е изоставил, като е подарил на Алекс книга с легендата за Крал Артур, посветена на сина му, бъдещият крал.

Момчето трябва да се справя с това да бъде плячка в гимназията, в която учи, заедно с най-добрия му приятел Бъдивер, биват тормозени от по-големите Ланс и Кей. Един ден Алекс се опълчва срещу Ланс и се скрива в един строеж, където открива меч, забит в камък. Какво прави момчето ли? Изважда меча и проклятието започва да се сбъдва.

Мерлин се събужда някъде, във формата на тийнейджър и тръгва да помогне на новия крал, който има да научи много, да събере рицари, защото до битката с Моргана остават само четири дни, а всяка нощ тя става все по-силна.

Алекс, Бъд, Ланс и Кей се обединяват, за да спасят целия си познат свят.

Филмът е чудесен. Има достатъчно екшън (битки срещу огнени конници), драма (отношенията между героите, търсенето на входа към затвора на Моргана), комедия (прекрасни лафчета, прекрасен Мерлин) и фентъзи на една доста любима моя тема – свързана с Авалон.

Героите имат своите недостатъци, все пак всеки може да се уплаши, но и силни страни, показвайки смелост и отдаденост. Изграждат здраво приятелство и научават ценни уроци.

Посланието на филма е много силно: В някои битки, ще бъдем сами, няма да имаме смели рицари до нас или вълшебни оръжия, които да ни показват пътя, ще трябва да се справяме с това, които имаме, вътре в нас и да разчитаме на собствените си способности. Също така, че трябва да не се отказваме от мисията, да не предаваме отбора и да обичаме близките си.

Сега ще пусна няколко спойлъра, защото искам да кажа още няколко неща, така че, ако не искате да си разваляте удоволствието от хубавото филмче, ви пожелавам хубав ден, отивайте да го гледате! Заслужава си!

А, за тези, които са останали:

Ами, първа точка – Мерлин! Толкова харизматичен! И в образа си на тийнейджър, ядящ пилешки крилца, със своите ярко жълти кецове и тениска с дъга, ИКОНА! Също и в образа си на старец, който наставлява или в този на симпатична сова, в който се блъска в прозорците!

Втора точка – (Сър) Бъдивер – най-добрият приятел на Алекс. Готов да последва приятелят си, дори и да е трудно, прекрасен образ.

(Сър) Ланс(елот) и (Лейди) Кей – много ми се искаше да пламне искра между тези двамата, може би това ми липсваше. Тя ми хареса, но Ланчо също се промени и от гадняр, стана достоен рицар.

Майката на Алекс – смела жена, която разбира се повярва на сина си!

И не на последно място, светещият Ескалибур и Дамата от Езерото, неизменни помощници на краля!

Доволна съм от филма, заслужава си гледането, поне ще ви разсее за малко от скучното ежедневие и кой знае може и вие да напишете някой сценарий, който да бъде филмиран. (Това го знам от ревютo на Алекс от Цитаделата. Хвърлете едно оченце.)

Също така, ако ви липсва вдъхновение погледнете поста на Ева!

А, ако ви се гледа нещо корейско, цъкнете ТУК в блога на Руми, която се завърна към писането, докато за нещо екзотично можете да видите в този мой пост.

До скоро!