“Обречено” & “Опазено” - Искра Урумова // Ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, готвя и имам още малко седмични неща покрай университета и въпреки това имам доста време за четене. А напоследък съм станала доста претенциозен читател. Не е хубаво да се пропускат изречения и параграфи. Но го правя. Но, когато взема да прескачам цели страници, ами явно отново не съм случила на книга. И опирам до книгите, които съм оставила недочетени. Преди година и половина се сдобих с трилогията „История за български чудеса” на Искра Урумова и бях убедена, че ще ми хареса. Самодиви, български привкус, щипка любов, уви… Първата книга – “Откраднато” ми вървеше адски бавно. Да имаше интересни моменти, но и страшно много описания, които не ми трябваха и не ми помагаха. Та оставих я, разбира се прочетох си и финала.

Преди няколко дни, обаче реших да дам нов шанс на тези книги.

Започнах “Обречено” и ми хареса.

Оттук надолу ще има спойлери за сюжета, така че ако не сте чели първата книга спрете до тук.

Аз все пак ви приканвам да дадете шанс на тези красоти, които не са големи тухли, а събират в себе си малко история, щипка магия и са прекрасни и ще стоплят българските ви сърца, дори и да сте извън Родината!

В първата книга Ковчежето, което всеки сезон т.е. на всеки 4 години преминава между самодивите и овчарите, остана във вторите. Марко (внук на един от Старите, глави при овчарите) спаси косата и живота на Неда, която подготвяха за следващата Пазителка (втора в йерархията на самодивите, след Юдите). Накрая се срещнаха за малко на едно летище и се разделиха с обещанието да се срещнат отново.

Четири години по-късно Неда, спаси Марко и дядо си. И с Марко сключиха сделка да се оженят наужким, за да заблудят другите. Избягаха в Австралия, имаха красив романс и Неда се върна в България. И двамата бяха излъгани, че любимият им го няма. И така завърши книга две.

“Опазено” вървеше най-динамично, понеже видяхме и заговорите на самодивите в лицето на една от Пазителките. Също и действията на Старите и Юдите.

Съдбата, обаче си знае работата и тези, на които им беше отредено отново се срещнаха, защото имаха какво да опазват. И те трябваше да жертват всичко, за да спасят света си и живота на невинни, които щяха да пострадат при нарушеният баланс в природата.

Опредено харесвам книга номер три най-много. Имаше повече гледни точки. Свикнах и с факта, че главите от името на Неда се водят от първо лице. Харесвам всички билки, които използва самодивата. Харесвам, че не е готова да се предаде, въпреки всичко. В Марко, (освен името му), харесвам това, че винаги има резервен вариант и грижата към семейството му.

Надявам се, че в бъдеще отделя отделен пост на двамата главни герои, но определено много харесвам историята им. Също така съм много доволна от финала.

Бих ли прочела още истории в този толкова магичен свят, сред малките селца, изворна вода, в контраст с дивните кътчета по цял свят?

Да, с удоволствие!

А, едно чудесно ревю на трилогията може да прочетете тук в блога на Петър. 

А Нина, с която четем сходни истории, също е направила три, искрени ревюта, които обожавам. Вижте ги Тук, Тук и Тук.

До скоро!