"УРОК ПО СЪДБА" <ФИНАЛ> - Част 9 и 10 // Draco Malfoy Fanfiction by Me

Здравейте!

Благодаря ви, че стигнахте до финалната права на тази моя творба!

Всъщност бях много вдъхновена и я написах за няколко часа. И десетте глави. Не мисля, че са нещо кой знае какво, но са си нещо мое.

Надявам се, че са ви харесали!

Малко се чудех дали да не променя финала, но в съня ми нещата се развиха по този начин, така че реших да ги оставя такива.

Приятно четене!

Глава 9

- Господин Малфой, нужно ли е да говоря с директора? – Някой ме разтърсваше.

Премигнах няколко пъти и се озовах лице в лице с господин Филч, който ме разтърсваше грубо.

- Всичко е наред, съжалявам за безпокойството.

- Научи се да пиеш като хората, Малфой, преди да припарваш до малиново вино. Да се въргаляш тук цяла нощ, засрами се! Отнемам двадесет точки от Слидерин.
Изправих се, олюлявайки се. Цяла нощ? Какво се беше случило.
Последното нещо, което помня... Беше Либа, говорех си с Либа. Отнесох се ужасно с нея!

…

Цял следобед тичах из етажите, търсейки път към тайнственият коридор. Исках да намеря Либа и да разбера какво по дяволите се случваше! Тя беше единственият ми приятел през тази година! Съсредоточих мисълта си към нея. Тя беше толкова обикновена, че не бих я забелязал.

Взех да се изкачвам п поредното стълбище, когато чух, че то отново се премерва. Какъв късмет това беше коридорът! Ето и нишата!

- Либа? Либа, съжалявам… Ти? Какво правиш тук?

Луна Лъвгууд стоеше срещу една отворена врата вляво. Блъснах я и нахълтах вътре. Имаше купища неща. Познавах това място. Бях влизал само веднъж, но нямаше как да сбъркам Нужната стая.

- Какво по дяволите се случва тук? Къде е, Либа?

- Седни, Драко – не се подчиних. Исках само да я видя. – Следя те от месеци. Искаше ми се да знаех по-рано. Либа не е тук. – прошепна Луна. - Не мисля, че ще се върне...

Нещо в мен сякаш се счупи, слушах и не исках да повярвам. Когато Лъвгууд, замлъкна се изстрелях към Забранената гора.

(Art from here)

Глава 10

Беше почти тъмно. Може би дълбаех от часове. Не можех да повярвам на думите и. Либа не беше мъртва. Сълзите се стичаха по лицето ми и отпуснах глава в калната пръст. Не осъзнавах, кога е дошла бурята. Не чувствах дъжда. В главата ми звучаха думите на Луна:

“Видял си призрак, Драко. В миналото си имал среща със смъртта и за това си успял да я видиш.

Либа Брейн е била убита от някой смъртожаден, в нощта на смъртта на Дъмбълдор. Била е довлечена в Забранената гора, но най-лошото била е забравена, от всички.

А всъщност се е опитала да предотврати гибелта на директора. Нужната стая била пред нея, но тя не я отворила, за да се скрие. Свила се и зачела учебника си по пророкуване, като си мислела, че никой няма да я забележи. Грешала.

В стаята бил скрит един от хокурксите с парченце от душата на Волдемор. Тя дала живота си, за да не бъде открит от злите сили. Последното и желаене е било някой да я види, за да не бъде сама.

Не си виновен ти, Драко. Направил си каквото можеш.

Бил си и приятел.  Макар и за малко.”

КРАЙ