Глава 8
Добре,
паникьосваш се излишно, Драко. Опитвах се да убедя себе си.
Не
бях виждал Либа от Коледа. Тя беше просто едно самотно момиче, почти
незабележимо. Може би за това не можех да я улуча в Голямата зала. Реших да
вложа усилията си в нещо продуктивно. Уроците и без това бяха трудни,
последната година, а и ми предстояха сериозни изпити.
Три
месеца минаха неусетно и пролетта беше на път да настъпи.
Само
че в последният ден на март падна пресен сняг. Вървях си към часа пори професор
Макгонагъл, когато проклетото стълбище ме прати право при коридорът на Либа.
Нишата и коридорчето бяха празни.
Е,
значи не стои тук по всяко време. Обърнах се с намерението да се тръгна, когато
чух звук от отваряща се врата. Вляво, точно, където изобщо нямаше врата
предните пъти. Познах жълто-черният шал, преди да видя лицето и.
-
Драко!
Извадих
пръчката си и я насочих към нея.
-
Сега е мой ред да питам. Познаваш ли Седрик Дигъри?
-
Познавах го. Бяхме в един дом. Но сред Тримагическият турнир…
-
Защо не влезе в Орденът на Феникса.?
-
Не успях да намеря Нужната стая.
-
Това звучи толкова жалко, но както и да е. На чия страна беше в Битката срещу
Волдемор?
-
Не произнасяй името му! – изписка тя.
-
Отговори ми!
-
На ничия! Не съм участвала! Аз просто исках да ме намерят! – тя ме гледаше с
огромна омраза. – Мислех, че можем да бъдем приятели! - Изкрещя и сноб светлина
ме блъсна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар