"УРОК ПО СЪДБА" - Част 7 // Draco Malfoy Fanfiction by Me

←Предишна глава

Глава 7

Не бях засичал Либа нито веднъж в голямата зала. Стараех се да идвам по различно време, но така и не успявах да я сваря. Не ми се искаше да прибягвам до любовен еликсир, но не се сещах за друг начин да я открия. Откраднах съставките от кабинета по отвари и се сетих че не мога сам да го направя и изпия. Стълбищата не водеха до проклетия коридор, но пък в Забраненият отдел трябваше да има някоя книга по случая. Три безсънни нощи прекарани там обаче без резултат, леко ме обезкуражаваха.

Вече се тревожех, че ще ме хванат преди да изпълня плана си, когато ме осени идея. Свети Мерлин, нямаше нужда да правя отвара или магия.

Просто щях да играя много убедителен театър. А и си пазех стъкленицата, от последният любовен еликсир.

На другият ден Пийвс разправяше из цялото училище:

- ДРАКО МАЛФОЙ Е ДЪЛБОКО ВЛЮБЕН В ЛИБА БРЕЙН! О, ЛИБА! ООООО, ЛИБААААА!

Проблемът беше, че така и не я открих. Хъфълпавци се бяха барикадирали в своята стая, а аз се озовах в лечебницата. Обвиних Забини. Заслужаваше си го.

Търпях подигравките на съучениците си, но не спирах да се чудя, къде се крие това момиче.

А колкото и да се надяваше мама бях взел решението да не се прибирам вкъщи за празниците. Баща ми беше ясен по този въпрос. Заминеш ли за Хогуъртс търси си нов дом.

Вечерта преди Коледа имаше бал на който разбира се, се отказах да отида.

А в празничният ден, се успах за закуската, понеже совата ми ми донесе огромен пакет. В него имаше ръчно плетен шал на Слидерин.

Мислено благодарих на мама и реших, че ще отскоча до Меденото царство и да и изпратя от любимите и черешови меденки. Поех към един от добре познатите ми входове и се блъснах в нещо. Сякаш беше стена подплатена с въздух. Оказа се Либа, която широко ми се усмихваше.

- Весела Коледа, Драко!

- Весела Коледа и на теб! Не отговаряше, когато те търсих.

- Търсил си ме? – попита тя.

- Ами… - разказах и историята, като имитирах гласа на Пийвс.
Тя се смееше и изглеждаше наистина щастлива от случката.

- Това  най-милото нещо, което някой е правил за мен! – стори ми се, че страните и порозовяха. Изведнъж, обаче стана сериозна. – Значи Дъмбълдор е мъртъв? – взря се в мен.

Без да се усетя и разказах за последните ми четири години. Имах толкова голяма нужда да поговоря с някого. Тя мълчаливо слушаше. Когато приключих тя се засмя.

- Професър Маггонагъл ще бъде чудесен директор!

- Да трябваше да я видиш на церемонията по разпределението… - погледнах униформата и на Хъфълпаф - … всъщност ти би трябвало да си я чула.

- Да, беше хубаво – тя също ме погледна. – Значи Хари е успял. – каза тя.

Защо винаги разговорът трябваше да отиде към Потър? Той не беше единственият герой!

- Да, Потър успя.

- Знаеш ли, Драко, така и не успях да се запозная с него.

- Така ли? Мисля, че всеки го познава? Е, може би не лично. – осени ме въпрос. – Значи, не си участвала в Орденът на Феникса?

- Не – тя потръпна. – Не съм.

Сякаш температурата падна с няколко градуса. Изведнъж ми се прииска да избягам. Изправих се.

- Трябва да пратя една сова, отстъпих заднишком. Либа не отговори, а отново отвори учебника си. Същият учебник по пророкуване.