"УРОК ПО СЪДБА" - Част 5 и 6 // Draco Malfoy Fanfiction by Me

← Част 1 Част 2 Част 3 Част 4 

УРОК ПО СЪДБА

Глава 5

 (Art from here)

Изминаха още два дни. Оглеждах се за Либа по коридорите и се ослушвах за нови планове от моите бивши приятели. Дали ми липсваха. Не особено. Не бях си изградил дълбока връзка с никого от тях. Още от първата година завиждах на Потър, за приятелите, които си намери.

Лежах си в леглото. Оставаха ми още само пет дни от чистенето в кухните. Не, че беше толкова зле. Спестяваше ми вечерите в Общата стая. Но домашните бяха друга работа. Тази нощ се мъчех с урок по пророкуване. Този предмет, никога не ми беше интересен. Не вярвах в глупостите за съдбата. Поне не вече. След всичко случило се. Ако очакваш нещо да се случи, без да правиш нищо, ами няма да ти се получи. Трябва да работиш, за да постигнеш целите си.

Пророкуване. Либа също го учеше. Аз, самият не помнех нищо от последните две години, когато го учих, така че все едно се връщах четири години назад. Но да търся момиче, от друг дом, за което знам почти нищо, посред нощ. Като се замисля, беше идеален начин да си изпрося още едно наказание. Което пък щеше да значи още време далеч от слидеринци.

Днес успях да избегна едно шишенце любовен еликсир към Мадам Помфи. Не ме разбирайте погрешно, но я си представете картинката да точа лиги по лекарят на училището пред погледа, ами на всички които ме следяха. Гаранция, нямаше да пропуснат.

Така че бавно и на пръсти излязох от подземията. Общата стая на Хафълпаф се намираше близо до кухните. Може би щях да се оправдая, че съм забравил нещо. И после какво да се моля на духа им да ми каже паролата?

Бягах, възможно най-тихо, когато едно стълбище почти ми изкара дъха и се премести, секунда преди да падна в дълбините под Хогуъртс. Право на четвъртият етаж, където разпознах онзи самотен коридор. Пристъпих към нишата.

Там ме очакваха две изненади. Либа беше опряла гръб в стената и стискаше учебника пред себе си. Хафълпавката кървеше.

Глава 6

(I have no a idea where I found this art but Credit pls)

- Кой ти причини това? Добре ли си? – спуснах се към нея, но тя насочи пръчката си към мен.

- Ще се оправя! Женски неща – отстъпих назад объркано, а тя седна на пода, вдигайки колена към брадичката си. – Какво искаш? – попита гърлено.

- Помощ. С пророкуването – посочих учебника и. – не съм много добър, а ако утре не направя камъка ми да говори, най-дълбоките ми страхове, няма да има нужда да ходя на изпит в края на годината.

- Ще ти помогна – отвърна тя. – Какви са най-големите страхове?

- Казвам се Драко. Драко Малфой – издишах тежко.

- Аз съм Либа. Либа Брейн – усмихна ми се тя.

Как не разбираше?

- Аз… съм виновен за случилото с професор Дъмбълдор.

- Какво се е случило с професора? – тя наклони глава към мен. Наистина ли? Нарочно ли го правеше.

- Той е мъртъв. По моя вина. Не го направих, аз, а трябваше да бъда аз…, но не исках…

Либа изхълца. В очите и блестяха пресни сълзи.

- Ще ти помогна с камъка – отдъхнах си – ако обещаеш да се виждаме само през деня.
- Дадено!

- А сега се обърни! – завъртях се с гръб, докато тя изричаше някакво заклинание.

- Всъщност ти, защо идваш тук? – чух  тихо сумтене. – Добре, не трябваше да питам. Благодаря ти, Либа! – тя пустна камъка в ръката ми без да ме докосва. – ами, Лека нощ тогава. – Пристъпих към стълбището.

- Обичам това място – прошепна тя.

Просто странно момиче, което обича да скита нощем из замъка.

Е, как ви се струва? Имате ли някакви предположения за следващите части?

Не се колебайте да ми оставите коментар!