"УРОК ПО СЪДБА" - Част 2 и 3 // Draco Malfoy Fanfiction by Me

← Част 1

УРОК ПО СЪДБА

Глава 2

(Art from here)

Най-после в Общата стая успях да си отдъхна. Краб и Гойл ги нямаше. Не бяха от най-ученолюбивите. Така че щях да съм сам в стаята ми. Чудесно, устройваше ме напълно. Понечих да сляза по стълбите към спалните, когато някой ме дръпна за ръката. Блейз Забини държеше пръчката си в готовност и ми се ухили гадно.

- Великият Малфой! Върна се тук, за да властваш? – не казах нищо, не ми се искаше да се вкарвам в проблем още първата вечер. При това, заради човек от моя дом.  – Наследникът. Избраният. – той се изхили. Още няколко човека също, заедно с него. – Е, Малфой, змията май я няма, а?

- И аз се радвам да те видя, Забини. Искам да ти припомня, че сме от един Дом, и не бих искал нещо лошо дати се случи… - шамарът беше леденостуден. Бях готов да скоча, но видях пръчките на другите слидеринци в готовност.

- Не ме заплашвай, Малфой. Вече нямаш власт тук. – Той ме блъсна към стълбището и затръшна вратата след мен. Завлякох се в стаята ми. Бях им бесен. Багажът ми беше останал в Общата стая. Трябваше да пратя сова до майка ми. Ако онези кретени посмееха да наранят моята, щях да им се случат ужасни неща! Снейп беше поел вината, сега навярно гниеше в Азкабан. И за какво беше всичко това?

На следващата сутрин, станах рано, взех една свещ и бях готов да се изправя срещу слидеринци. Общата стая, обаче беше празна , а нещата ми бяха разпилени навсякъде. Учебниците бяха надупчени. Не, прогорени. Близо час се опитвах да ги оправя, но някои заклинания само ги правеха по-зле. Все пак накрая изглеждаха що годе цели. Погалих совата, която весело потърка клюн в бузата ми и написах писмо до мама.

“Скъпа майко, пътуването мина добре. Моля те, обаче, не ми пращай нищо важно в Голямата зала.

Твой, Драко ”

Пропуснах закуската и се насочих към първият ми час за деня. Учителите ме гледаха странно, когато давах верни отговори. Носеше се тих шепот, който знаех, че се отнася за мен.

Седмицата беше натоварена, но за мен най-натоварващото беше, че никой не говореше с мен. След първите два дни осъзнах, че е ужасно да си сам. Даже Краб и Гойл ми липсваха със своите кратки, глупашки изказвания.

Започнах да отброявам дните. Пет, шест, седмица…  

На вечерта на десетият ден, някой почука на вратата на спалнята ми. Стиснах пръчката, която държах, като поставих учебника на коленете ми.

- Влез.

Панси Паркинсън пристъпи плахо в стаята ми.

- Здравей Драко – каза тя. Косата и беше станала още по-дълга от последният път, когато я видях, което като се замисля беше преди, около две години.

- Влизай – махнах и с ръка.

- Радвам се да те видя, Драко! Пристигнах преди няколко дни, изпуснах първата седмица, но знаеш как е, трябваше да помогна на нашите в бизнеса… - тя продължаваше да говори без да среща погледа ми, махайки с ръце.

Оставих пръчката в леглото и се изправих на крака. Изравних се с нея и тя се скова. Знаех, че си падаше по мен преди… преди цялата каша.

- И аз се радвам да те видя, Панси – усмихнах и се.

Тя най-сетне срещна очите ми, но преди да успея да прочета каквото и да е в тях, тя ме прегърна. Усещането беше странно. Последният човек, който го направи беше майка ми.

- Ще се справиш, Драко – беше ми казала тя. – Нашето семейство винаги успява да разкрие истината.

Сега Панси се притискаше в мен. Може би имаше нужда от компания. Може би и тя се чувстваше самотна като мен. Отвърнах на прегръдката и, усещайки аромата на косата и. Жасмин.

В този момент Панси Паркинсън запищя.

Глава 3

(Art from here)

Наказание. За месец. Минус 60 точки за Слидерин. Годината се очертаваше страхотна!

Чистенето в кухните, не беше толкова зле. Поне там, никой не ме сочеше с пръст, може би защото, всички бяха много заети да изхранват възпитаниците на Хогуъртс. Мислех си, че храната се прави с магия, но всъщност само сервирането ставаше така. Голяма част от ястията се правеха с пресни продукти, ежедневно. Моята задача беше да мета след готвенето и повреме на него. Поне имах шанса да използвам метла под някаква форма.

Изключването ми от отбора по куидич, беше отвратително, но не по-гадно от обвиненията, че съм се опитал да посегна на Паркинсън. Представяте ли си? Имаше съвет, мислеха да ме изключат, но явно баща ми все още имаше някаква власт. Получих конско, придружено и личната му препоръка за отстраняването ми от отбора. Тъй като сам си избрах да си завърша образованието тук, явно на баща ми, вече не му пукаше за Слидерин, а искаше да навреди на училището, лишавайки ни от най-добрият търсач. Тоест от мен. Може би трябваше да изпепеля всичко и да ме изгонят, но бях сигурен, че той точно на това се надява. Затова мълчаливо понасях наказанията след часовете, а и ми бяха спестени срещите с Потър на игрището.

Оставаше ми седмица до края на принудителното чистене, така че започнах да се ослушвам каква гадост ми готвят Домът ми. Но трудно успявах да остана буден, защото вечер се прибирах капнал от умора, а часовете и изпитите нямаше сами да се вземат.

Един ден реших, че ми трябва почивка и успях да вбеся новият учител по Защита срещу черните изкуства. Абсолютно безсмислен, вече предмет, при положение, че нямаше шанс Волдемор да се завърне. Бях изгонен, но не пропуснах да хвърля злобни усмивки на грифиндорци и слидеринци, докато излизах от залата. Отново карахме за едно. Някой наистина си правеше шега.

Слизах към четвъртия етаж, когато стълбището се промени и се оказах в непознат коридор.  Повървях до края му, но там свършваше в широк прозорец. Чудесно, сега трябваше да чакам стълбите да им скимне да се пренаредят в друга посока. Коридорът беше дълъг около 50м. Понечих да се върна към стълбите, когато забелязах една ниша в дясно. Всъщност си беше коридор без изход.

Отстрани имаше място за врата, врата и половина, но там не се мяркаше, нито една. За това пък на пода стоеше момиче, което четеше книга.

Заплете ли се вече? Очаквам вашите отзиви!

До скоро!