"УРОК ПО СЪДБА" - Част 4 // Draco Malfoy Fanfiction by Me

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре тъкмо изгледах Хари Потър и Даровете на Смъртта част 1 за трети път. Искам да отбележа няколко неща, които ми направиха впечатление и после ще продължа със следващата глава от моя фенфикшън. (Ако сте пропуснали, давам връзки към Част 1, 2 и 3).

·        Колебанието на Драко

·        Моментите между Рон и Хърмаяни

·        Хърмаяни, която заличи спомените за себе си от умовете на родителите си

·        Фред, който се грижи за Джордж

·        Хари и гробът на родителите му

·        Рон при писъците на Хърмаяни

·        ДОБИ

УРОК ПО СЪДБА

Глава 4

 (Art from here)

- Ти какво правиш тук? – момичето се обърна и ме погледна уплашено. Браво, Драко имаш подход към жените.

Тя се изправи, като изтупа коленете си. Имаше обикновена кестенява каса, подстригана на черта, обикновени кафяви очи и шал на Хафълпаф.

- Чета – отговори ми. Беше с половин глава по-ниска от мен, но сякаш ме пробождаше с поглед.

- Какво четеш? – попитах я аз.

Момичето вдигна учебник по пророкуване. Приближих се крачка към нея, за да видя за кой курс е, понеже беше доста прашасал. Тя се дръпна две назад.

- Добре, ами… - не исках да я плаша, тя поне си говореше с мен, макар че май аз и бях навлязъл в личното пространство. – Може ли да седна? – вдигнах въпросително вежди.

- Заповядай – тя се настани на пода и отново се зае с книгата.

- Как си? – седнах до нея, като се постарах да не скъсявам дистанцията помежду ни.

- Прекрасно, а ти?
- Доста добре, пропускам двоен час по ЗСЧИ.

- Логично – тя кима към униформата ми.

- Ами ти? Как е в Хафълпаф?

- Обичайното, никой не ме забелязва – О, как и на мен ми се искаше същото. Вместо всеки да ми хвърля поглед.

- Понякога си има предимствата – усмихнах и се. – Коя година си?

Тя се замисли малко повече от колкото е нормално, но всеки е странен по свой си начин, вече се бях убедил в това. – Предпоследната, а ти?

- Последна ми е – значи е била петокурсничка, когато се развиха събитията с Дъмбълдор. Защо ли се беше върнала? Дали е участвала в Съпротивата срещу Черният Лорд? Защо си говори изобщо с мен? Тези въпроси се въртяха в главата ми, но тя прекъсна мислите ми.

- Как се казваш? – сериозно ли ме питаше? Тук трябваше да има уловка.

- Драко, а ти?

Очите и се задържаха продължително върху мен, сякаш ме преценяваше.

- Либа – накрая каза тя. Странно име, не бях го чувал и сигурно нямаше да го запомня, стига това да не беше единственият човек, който разговаряше с мен от седмици. – Мисля, че трябва да се връщаш в час – допълни, и се подпря на стената, продължавайки да чете учебника си. Изправих се на крака.

- Беше ми приятно – промълвих – Ще се виждаме.

Излязох от коридорчето и видях, че стълбището отново се мести. Е, беше време за поредният скучен час, в който щях да чувам късчета отвора по свой адрес. Едва, когато се оказах на втория етаж, се сетих, че изобщо не знаех, как да се върна отново до онзи коридор.