Цитати - Алис Келен // “Всичко, което сме заедно” - Вичи

 

Здравейте! Как сте?

Аз вече слушам коледни песни и мечтая за предстоящите празници! Тези дни във Варна, обаче е същинско лято и по този повод искам да ви споделя цитати от една лятна история, в две части, която много харесах! В този пост ще видите любими изречения от втората книга на Алис Келен – “Всичко, което сме заедно”.

Enjoy!

        

Времето не лекува всичко.Успокоява, омекотява и заобля най-острите краища, но не прави така, че да изчезнат.

 

- Все още ли я обичаш? След толкова много време?

…

- Аз ще я обичам цял живот, по дяволите.

 

Защото хората идват и си отиват през цялото врем. Някой излиза от твоя свят и повече не ти вдига телефона, но какво се случва с всичко, което не може да се отнеме? Спомените, чувстват, миговете… Могат ли да изчезнат и да се превърнат в прах?

Къде остават?

 

Не знаех, че една прегръдка може да е по-голяма от една целувка, повече от което и да е признание, повече от секса, повече от всичко.Онази прегръдка обаче беше точно такава.

 

Мисля че това е магията на литературата, на музиката, на рисуването и на което и да е друго изкуство – преоткриваш себе си в онова, което някой друг е създал.

 

Дори нямах ютия, защото не ми се струваше нужно. В кой момент хората са решили да си усложняват живота и са приели, че намачканото не е хубаво?

 

-         Значи, в крайна сметка ще го направиш. Всичко, което си искала.

-         Дори не съм много сигурнакакво точно съм искала – признах.

-         Не е ли това? Да живееш от рисуването?

-         Да предполагам. Но никога не съм имала конкретна мечта, просто исках да рисувам…

-         Аз например исках да имам кафене. Няма големи или малки мечти, Лия.

-         Имаш право. – Свалих престилката, докато излизахме от кухнята. – А и винаги мога да проверя какво точно търся по пътя.

И няма значение колко бягате, защото не можете да избягате от това, което сте били, освен ако не възнамерявате да изтриете част от себе си.

 

Надявах се, че с времето чувствата ще се успокоят и че ти и аз ще можем да продължим да бъдем приятели, но ече дори и за това не съм сигурна. Защото продължава да боли. И да бъде сложно. И продължавам да не разбирам какво мисля през по-голямата част на деня.

До скоро!