"На север от сърцето" #1 // Авторско

 

Автобусът се движеше по междущатски път I-15, а аз стоях от лявата страна и търсех хоризонта с поглед. Навън валеше проливен дъжд, придружен от градушка. Ледените късчета бяха с размерите на бобени зърна. До Коледа оставаха четиридесет и четири дни и за първи път щях да я прекарам далеч от вкъщи. Музиката ми рязко спря и отлепих лицето си от прозореца. Нямах обхват. Чудесно. Раздвижих схванатото си тяло на седалката. Бях благодарен, че седалката до моята беше празна. Не ми се говореше, с никого, още повече с непознати, които непременно щяха да ме заговорят, заради онова дяволско нещо, наречено чар. Дори и след купони до сутринта, в кампуса на университета, когато косата ми хвърчеше на всички страни и очите ми бяха мътни, заради бирата, винаги се появяваше някой, който ме заговаряше с усмивка на лице.

Така се запознах и с Чейс. Русата му коса блестеше от слънцето и равните му бели зъби бяха подредени идеално, оформящи усмивка, която щеше да плени всяко момиче. Не бях имунизиран срещу това. А на него не му пукаше как изглеждам, дори и, когато се издокарвах за пред него с прясно изгладена риза и папийонка. Не знам защо реших да го поканя у дома за миналата Коледа. Може би, защото сподели, че няма място, което да чувства като свой дом. Защото със семейството му се местили в девет различни щата, преди да влезе в Щатския в Монтана със стипендия по приложна химия. Беше с две години по голям от мен, а аз определено се нуждаех от приятел,защото не бях свикнал да съм далеч от вкъщи. Дори не бях напускал щата. Другата причина поради, която си отворих устата и го поканих за празниците беше, че най-сетне бях по-блестящото дете. Учех в мечтания университет с пълна стипендия - графичен дизайн. От дете обожавах да рисувам, а когато получих първия си графичен таблет – подарък от сестра ми за шестнадесетия рожден ден, бях толкова щастлив.

Ако знаех, че нещата щяха да се развият по този начин бих се отказал от устройството и всяка една рисунка, която бях създал на него.

Сестра ми беше колкото Чейс и с приятеля с, когото щяха да се женят се бяха разделили след шестгодишна връзка. Разбира се, че аз научих това чак след семейната вечеря на двадесет и трети, когато двамата пристигнахме. Мама и Зоуи се затвориха в кухнята след като измиха чиниите и татко ме дръпна страна преди да избягам да видя дали Чейс харесва стаята ми, която му отстъпих. Татко ми каза да съм по-внимателен със Зоуи и да не правя мръсни шеги. Не, че ги правех, но все пак семейството ми не ме бяха виждали от началото на септември. Исках да разпитам сестра ми, но тя беше толкова щастлива, че съм си вкъщи и настоя да и разкажа всичко за университета. Заспахме по някое време и станахме доста трудно на другата сутрин, когато всички се натоварихме в семейния пикап и отидохме да изберем елха. Стоях в средата межди Чейс и Зоуи. Те пееха коледни песни и се смееха на коледните скечове, които вървяха по радиостанцията. Преди да украсим елхата следваше Голямото готвене, в което всички се включвахме. Аз и мама поехме основното, татко взе гарнитурите, салатите и сосовете, а Зоуи се зае с десерта – любимият ми ябълков пай. Чейс искаше да помогне, макар че всички се опитвахме да го убедим, че той е наш гост. Накрая сестра ми го извика да и помогне със сметаната за украсата на пая. Вечерта беше прекрасна, както и Коледа.

Гледахме филми, ядохме бонбони и играхме настолни игри. Чейс и Зоуи се конкурираха за това кой ще победи повече пъти на Монополи, докато аз играех само за спорта, защото след първите четири игри нямах шанс да обърна резултата. Най-добрият ми приятел предложи да отскочим до Коледния базар в центъра и остави сестра ми да спечели, тъй като имаше по-голямо имущество. Видях се с почти целия ми клас от гимназията и оставих Зоуи да разведе Чейс из сергиите. Върнах се след полунощ и заспах с дрехите. На сутринта видях Зоуи да се измъква от стаята ми и нещо ме жегна. По късно Чейс ми обясни, че съм бил заел цялото легло, а и не искали да ме будят. После ми подари коледният подарък. Акварелни моливи, които струваха по сто долара бройката, за които си мечтаех от дете. Бях му споделил това, но не мислех че е запомнил. Прегърнах го и забравих за случката със спането.

През следващите дни тримата обикаляхме из околността и си припомняхме старите спомени. Чейс изглеждаше щастлив и аз бях горд , че съм част от това. Още през ноември го попитах, дали е проблем да му подаря подаръка в първия ден от новата година и той само вдигна вежда, но се съгласи без да пита. Истината беше, че подготвях дневника, пълен с наши снимки, рисунки и истории още от октомври, когато се влюбих в Чейс и възнамерявах да му го дам на първи януари след новогодишната ни целувка, за която събирах смелост.

Купонът щеше да бъде в дома на Стив, моя вярна дружка, който беше капитан на отбора футболна Койотите от Северна Дакота, а иначе учеше право. Цялата улица светеше и повечето съседи се бяха изнесли, защото Стив, винаги беше домакин на новогодишните купони, преди разбира се да поеме тази традиция от брат си Майкъл. Не очаквах, че Зоуи ще дойде с мен и Чейс, но тя се въодушеви и нямаше как да и откажа, особено заради строгия поглед, който татко ми хвърли.

И така, тримата се озовахме на партито на живота ми. Бях решил, че ще пия само пунш, не исках да съм твърде пиян, когато настъпва новата година. Танцувах и се забавлявах истински и няколко момичета ми хвърляха привлекателни усмивки, но аз мислех само за Чейс. Когато тръгнах да го търся си припявах онази песен на Марая Кели, “… Всичко, което искам за Коледа си ти… винаги съм искал теб…”

И после, нямаше гръм. Имаше само Чейс, който целуваше сестра ми, чиито гръб беше опрян на една страна. Чувах обратното броене. Но за мен то спря на числото осем, когато ги видях. Новата година настъпи и, аз успях да отлепя краката си преди да видя Зоуи да ми краде онази целувка.

Излязох навън, където валеше сняг. Седнах на верандата и повърнах. Явно съм заспал там. Събудих се зъзнещ от студ. Чейс ме разтърсваше и ми подаваше якето си.

- Прибрах Зоуи към два, после се върнах за теб. Но не те намерих. Обиколих цялата къща, шест пъти, а ти си бил тук. Облечи го, Конър и да се прибираме вкъщи – той ме гледаше с големите си сини очи и понечи да наметне якето на раменете ми.

Вкъщи. Тази дума ме накара рязко да се изправя на крака. Бях се схванал, но не ми пукаше. Метнах якето му обратно и се усмихнах.

- Радвам се, че откри дом, Чейс – после побягнах и го оставих завинаги.

Родителите ми още не се бяха прибрали от тяхното парти, затова набързо си събрах нещата и изхвърчах към спирката.

Чейс се опитваше да се свърже с мен през следващите три месеца, но аз го отбягвах. Мама и татко мислеха, че не одобрявам връзката му с Зоуи. Нямаше как да им кажа истината, затова ги оставих да вярват в това. Сестра ми ми пращаше есемеси и имейли през няколко дни. Беше настоятелна, но аз я игнорирах. Не съвсем, но и отговарях с едносрични изречения.

Нямаше как да прекарам следващата Коледа вкъщи, затова кандидаствах по една програма за обмен и в момента пътувах към Анкъридж, Аляска. Дъждът се превърнал в сняг, а обхватът беше дошъл, защото телефонът вибрираше от получените съобщения. Имах пропуснати обаждания от мама и татко и няколко есемеса от Зоуи.

Зоуи: Моля те, обади се на мама, когато пристигнеш.

Зоуи: Не съм им казала. Когато ти решиш.

Зоуи: Кон, липсваш ми.

Беше ми сестра и нямаше как да я виня за случилото се. Любовта просто идва и те връхлита като лавина. Или те помита или те затрупва. Мен ме беше затрупала, но не можех да се сърдя на най-близкия ми човек в семейството. Бях и казал за обмена, просто, за да знае къде съм, за всеки случай. Чейс се отнасяше страхотно с нея и я обичаше истински. Зоуи го заслужаваше…

- Извинявай, мисля че това е моето място – момиче с лилави слушалки на врата и какаови очи посочва към раницата. Дръпвам я и тя сяда до мен – харесва ми – тя посочва рисунката на стъклото, която съм нарисувал с пръст.

- Благодаря – отвръщам и и се усмихвам. Изражението и оставя сериозно.

- Мисля, че това момче търси нещо – поглеждам набързо към рисунката на автобуса, на чиито прозорец се вижда малка фигурка, пътуваща към север. – И нещо ми подсказва, че ще го намери – тя ми се усмихва.

- Добро предположение – подавам и ръка. – Конър.

- Мади – тя свива юмрук и го чуква в дланта ми.

- До къде пътуваш? – питам я.

          - Към Северното сияние – тя се разсмива – чувал ли си легендата за духовете на светлинките, които…

 

 

Край

 #2

Здравейте!

Нова история от мен! Ще се радвам да ми споделите, дали ви е харесала!

Пожелавам ви хубава вечер!