Здравейте!
Как сте?
Аз
съм добре, в почивката между лекциите искам да си поговорим за “Двор от сребърни пламъци” от Сара Дж. Маас. Това е първата книга от втората и
поредица за Дворовете, всъщност това е поредицата, с която опознах Сара. След
като прочетох Стъкленият Трон, твърдях че определено тя е по-мащабната и
по-добрата и част от творчеството и това може би се дължи на факта, че харесах
страшно много ACOTAR и ACOMAF, докато очаквах малко повече от ACOWAR. После дойде и новелата, която има специално място в
сърцето ми и може да си я препрочета тази зима.
И ето че ACOSF или на български “Двор от сребърни пламъци” излезе и.. си казах, че няма да я чета. Защото не харесвам Неста. Определено ми беше най-антипатичната от трите сестри и след като прочетох маса ревюта и мнения за книгата очакванията ми бяха под нулата, което не ми се случва често. И искам да ви кажа, че прочетох книгата за около 2 седмици, а тя си е 900+ страници и ми хареса толкова много! Да прочетеш книга, която си планирал, че ще ти хареса и това наистина да е така е чудно, но да останеш доволен от книга, която е доста недолюбвана. Може би просто съм попадала на такива мнения.
Както
и да е. ще започна оттам, че всъщност да уж никой не разбира Неста, обаче
реално Касиан си я защитава и е готов винаги да и подава ръка, демек да и
помага още от глава 1. И от книга две май. Та нашата героиня, която е злобна и
зла, но всъщност таи много болка и сили в сърцето си, бива заточена в Дома,
където трябва да тренира с Касиан и да помага в Библиотеката. Не толкова сурово
наказание? Поне според мен. После се започва търсенето на Кошмарните реликви и
още други неща. Ще следват яко СПОЙЛЕРИ, така че ако не сте чели книгата, ами
какво чакате? Все пак говорим за Сара Дж. Маас. Вървете!
Ще
отбележа нещата, които силно ми допаднаха в “Двор от сребърни пламъци”:
1.
Касиан (и другарската му връзка)
Значи,
добре факта че той не се отказа от нея. Нямаше как де – нали са другари. Но тя
го нараняваше, доста повече… и на него му се случваше. Но той винаги е там за
нея. Ревах на сцената, когато си обещаха да си бъдат само свои. После и, когато
най-накрая Касиан и призна, че са другари. Много силни са и двамата, горди, огнени
и съм толкова доволна, че Сара ги събра. Не, че не правиха секс преди това. Но
любовта си е друго!
2.
Неста и смелостта и да се изправи срещу себе си и силата си
Тотално
ми се преобърна мнението за нея, защото Неста се оказа, адски смела и ранима…
запазила е доста човешки емоции и направи правилните избори, въпреки силата,
която си взе от Котела. Избори, които доказа че не само е силен персонаж, но и
действащ по ум и душа. Което е хубаво.
3.
Фейра, Рис и крилатото бебе… и цялата драма там
Ами,
самата Сара, стана майка на момченце, а и още в ACOWAR Фейра видя бъдещия си син. Малко в стил LOTR и Арвен, ама да не издребняваме. Факта, че двамата си
бяха дали клетва, че ще умрат заедно, цялата грижа на Рис, накефих се да чета
сцените им. А финалната, при раждането… емоционална и браво, Сарче!
4.
Приятелството на Неста с Гуин и Емъри -
Неста успя да се сприятели с две много силни жени, които са преминали
през ужасни неща, но продължават да се борят – също като самата нея. Всички
моменти, които споделиха, Кървавият ритуал – връхната точка е – абсолютно доволна
съм и от тази линия.
5.
Кошмарните реликви – човешката кралица, в съюз с Кошей и дворът на Есента и
отдавна изгубените магически предмети – Короната, Маската и Арфата. Отново
добър похват на Сара, идеята ще се развива и за напред. Екшън – имаше,
предателства – също.
Ерис
– абсолютно образ, който ми е много интересен.
Доволна
съм.
Ето,
обаче и неща, които не ми допаднаха
толкова, заради които леко спада оценката ми:
1.
Секс сцените
Какво да ви кажа тук, може би
повечето ще сте съгласни. Твърде дълги, разбира се необходими, но можеха да се
поспестят част от тях.
2.
Мориган
Тя е герой, който адски много
харесвам. И имаше прекалено малко за нея. Плюс, че така и не се разбра дали
Ерис наистина я е изоставил в оная гора. Дано в следващата книга да научим.
3.
Илейн
Ами
ето – нещата се обръщат. Харесвах я повече от Неста, но тук претърпя тотална
метаморфоза – от ревящото момиче, което отказваше да се храни, ами и тя си
показа рогата и сякаш ми беше излишна в цялата картинка и дразнеше. Да
триъгълника между нея, Люсиен и Азриел ще е интересен, но и двамата ги
обожавам. Та няма да простя на Сара, ако Азриел страда още. Стига. И все пак
дано с Гуин да стане нещо… ще видим.
Като
цяло крайната ми оценка е 4/5, защото ми
хареса, приятели. Виждам прогреса на Сара, като писател и определено е красиво!
Така че, дайте шанс на Неста и на “Двор от
сребърни пламъци”!
До
скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар