“Невидимият живот на Ади Лару” – чисто изкуство! // Ревю без спойлери

 

Ади си пожелава свобода и време. И всички я забравят.

 

Когато откриеш автор, който те докосва, разплаква и омагьосва с няколко изречения, знаеш че е любов за цял живот. Още, когато прочетох “Четирите цвята на магията” се влюбих в света и в писането на Виктория Шуаб.

“Невидимият живот на Ади Лару” е изкуство във всяко едно отношение! Много различна от другите книги на авторката, защото има огромна доза реализъм в цялата история.

Казвали ли са ви някога:  “Внимавай какво си пожелаваш!” - със сигурност сте чували този израз поне веднъж. Ади сключва сделка с древен бог, самият Мрак, защото иска толкова много от живота. Иска да го живее по нейния начин, да рисува, да сбъдва мечтите си. И три века по-късно тя живее, но не оставя само мъглив спомен, привидение в съзнанията на хората, с които се среща, независимо дали ги среща веднъж или много пъти. Тежка цена за бъдеще обвито в самота.

И все пак има толкова светлина сред хората, особено сред тези на изкуството, които озаряват света със своите творби.

Ади губи своята самоличност, своето име, но запазва пламъка на любопитството и упоритостта, която я движи през следващите триста години. Тя танцува болезнен танц със своя дявол, който я посещава на годишнината от проклятието.

Докато един ден, в един град, в една книжарница среща човек, който не я забравя.

 

Приключението на Ади Лару, проследяваме от самото начало да самия край, през всички промени, човешки открития, прогрес и промени. Едно, обаче си оставя същото - хората. Наивни, смели, вярващи, надяващи, обичащи. Търсещи.

И понякога вземаме необмислени решения. Които променят всичко.

“Невидимият живот на Ади Лару” е толкова прекрасна и се надявам да съм успяла да ви убедя да я прочетете. Защото тук ще приключа с това ревю, за да не се изпусна и да ви издам нещо от тази толкова човешка история!

Препоръчвам ви я с цялото си сърце!!!