Маргаритки и Тримагическият турнир // OC & Cedric Diggory Fanfiction by Me

 ۩

- Ами, ако все пак те изберат? – пита Брита Джоунс и аз я стрелвам с поглед.

- Тогава ще представя Дома и Хогуортс, достойно – отвръща и Седрик, но гледа мен. Може би единственият човек от Хъфълпаф, който не одобрява участието му в Тримагическия турнир. – Вал, тръгваме ли?

- Да – отвръщам и се изправям от стола, а Седрик държи мантията за раменете ми, като ми помага да я облека. Винаги кавалер, галантен и чаровен, търсачът на нашия отбор по куидич е мой най-добър приятел още от първата ни година в училището за Магия и Вълшебства.

۩

- Е, готово – казва Седрик и ми се усмихва, след като след като обръщаме гръб на Огнения бокал. – Имам добро предчувствие за това.

- А, аз не – отвръщам.

۩

- Седрик Дигъри – думите на професор Дъмбълдор, се разнасят из цялата зала, но светкавично биват заглушени от щастливите писъци на нашия Дом. Броя наум и се подготвям да се усмихна на Седрик, когато той ме поглежда, преди да се отправи при другите участници.

Може би чувството в корема ми е породено от нещо друго. Няма нищо страшно.

Почти съм успяла да се самоубедя, когато Огненият Бокал отново избълва в пламъци. Това не би трябвало да се случва.

- Хари Потър – произнася директорът и залата потъва в оглушителна тишина. Миг преди бурята да се разрази.           

 

Вал

۩

- Дракони – прошепва ми Седрик в часа по Отвари. Изтървам маргаритката, чиито листа се готвя да откъсна за отварата, която включва огромен брой, различни по вид съставки.

Момчето до мен се навежда и я вдига.

- Всичко ще бъде наред – ми казва, подавайки ми я. – Обаче, нека това си остане между нас, става ли?

- Разбира се – отвръщам. Изградили сме здраво приятелство, защото и двамата споделяме, когато нещо ни тежи и си пазим гърбовете, взаимно.

 

۩

Когато Седрик ме кани на разходка след часовете, очаквам да ме покани на Коледния бал. Първото изпитание е минало успешно. Падна му се шведски, късокосмест, син дракон. Истински красавец. Но все пак, добре че бяхме учили за него. Не завиждах на Хари Потър и неговия унгарски шипоносец.

- Вал, ти си най-близкият ми човек тук – започва той и аз се изкушавам да го подкача.

- При положение, огромния ти фенклуб, особено от страна на Слидерин, се чувствам поласкана… -  звънкия му смях се разнася и вятърът го отнася, заедно с последните слънчеви лъчи.

- И точно, заради това не мога да те поканя на бала – казва ми той и аз се разсмивам, защото си мисля, че това е някаква шега. Но той изглежда абсолютно сериозен и аз скръствам ръце пред гърдите си.

- Какво искаш да кажеш с това, Избранико на Бокала? – знам, че това обръщение го дразни, макар че да не го показва, ако някой по коридорите го спомене. Учениците си имат друга мишена и все пак всички искат някой от нашите участници да спечели.

- Искам да кажа – той се протяга и хваща ръцете ми. – Че следващите изпитания вероятно ще бъдат още по-опасни. Затова искам да отида на бала с друг човек – поглеждам го в очите. – Такъв, който не ми е толкова скъп.

 

Джон

۩

Разминавам се с Рон Уизли, на влизане в Голямата зала. Отидох да се освежа и да хвърля поглед към Общата стая, просто за всеки случай. Хърмаяни Гренджър е дама на Виктор Крум, което явно не се нрави на червенокоското, част от Златното Трио.

Бени Хофи, който е моят кавалер тази вечер ми махва е една ръка, а в другата държи чашата ми, която му поверих да пази. Отивам при него, а там са още Брита и Джон, който е рейвънклоуец, но определено е сладур с очилата си с дебели черни рамки и гъстата му, чуплива коса.

- Да танцуваме? – пита ме Бени и наистина ми се иска да се забавлявам, поне заради него, защото той наистина полага усилия и е толкова мил с мен.

- Изпуснах началото вече – казвам му и го докосвам по рамото. – Но ти, ако искаш, нямам против.

- Сигурна ли си, Вал?

- Просто тази песен, никак не ми е любима – отговарям и той ми се усмихва още веднъж преди да отиде и да покани, някое друго момиче.

- Той е толкова свестен! – Брита се опитва да надвика музиката. А Джон нежно я дръпва към себе си.

Отлично знам това, но наистина не ми се танцува повече. Всъщност, танцува ми се, но човекът, с когото искам…

- Някой, като че ли не оценява партито – чувам шепот в ухото си и подскачам. Седрик ме хваща за ръката преди да съм изгубила баланс и да излея чашата върху роклята си, която е бяла без ръкав и преминава в млечнозелено надолу. – Красива си.

Нещо някъде в мен трепва. Не прекрасна, каквато ме нарече Бени, а красива.

- Благодаря ти, и ти не изглеждаш зле! – той ми се усмихва и прави крачка назад, за да може симпатично, нисичко момиче с права рокля и вързана на кок коса и азиатски черти да се изравни с него.

- Чо Чан – подава ми ръка, в ръкавица тя.

- Валис Клеър – здрависвам се с нея.

 

Бени

۩

Второто изпитание е ужасно и в нощта преди него, сънувам кошмари. Поемам си дълбоко дъх, когато Седрик изплува на повърхността на

езерото, заедно с Чо Чан.

- Вал, добре ли си? – пита ме, Бени, който може би е единствения човек сред публиката, който още не е станал да аплодира на крака.

- Да, всичко е наред – той преплита пръсти с моите и ги целува лекичко.

- Справи се! Винаги се справя. Това е нашия Седрик – казва ми и двамата се изправяме, но той не пуска ръката ми, докато не слизаме от трибуната и не стъпим на твърда земя.

 

Брита

۩

Два дни преди Третото изпитание, съм се барикадирала в тоалетната на втория етаж и Брита вика Седрик.

- Стои тук, от час. Не мога да я изкарам!

- Аз ще се справя, с това, Благодаря ти Брита – чувам гласа на най-добрия ми приятел, който през последните месеци сякаш губя малко по-малко. – Благодаря ти, че ме извика.

Когато стъпките и почти не се чуват, Седрик сяда на пода, опирайки гръб на вратата. Знам го, защото и аз стоя в същата поза и плача без глас.

- Вал, моля те, излез – гласът му е нисък и дрезгав. – Имам нужда от теб!

۩

Фльор и Виктор вече са извън Лабиринта. Не мога да спра да треперя.

Брита стои от едната ми страна, а Бени от другата. Тя не спира да бърбори, а той мълчи.

- Поне някой от нас ще спечели, това е хубаво, нали? – пита ни, никой не и отговаря, единствено Джон и кимва.

Минало е прекалено много време. Напрежението преминава като електричество из цялата публика.

Очите ми шарят по поляната, където стоят магьосниците с извадени пръчки, готови да се притекат на помощ. В небето блясва ярка светкавица и настава суматоха, защото в единия ъгъл се вижда Тримагическата купа и в следващия момент всички се изправят на крака. Поляната се покрива с учители и се чуват възмутени крясъци.

Поглеждам към ложата в която се намират родителите на Седрик. Виждам как майка му се свлича и до ушите ми достигат думи които променят всичко.

Бени ме прегръща и всичко потъва в тъмнина.

 

۩

Усещам есента във всяко дърво. Замъкът е величествен, но тази година краката ми не са готови да се затичат към каляските. Мога да остана тук, защото не знам как ще прекрача прага на Общата стая.

- Вал! – спокоен глас ме изкарва от дълбините на съзнанието ми.

Поемам подадената ръка и оставям тази усмивка да спаси положението, както го прави през последните месеци. Винаги неотлъчно до мен.

Бенджамин Хофи ме повежда напред към последното ми приключение в Хогуортс!

 

Край!

Надявам се, дави харесва!

Тук можете да прочетете историята ми, в която главен герой е Драко Малфой.

А, ако сте фенове на SKAM, вижте тук. 

Credit for the Arts!!!