Здравейте! Как сте?
Аз се чувствам прекрасно, защото вчера беше
незабравим ден!
Историята започва от едно вечерно събиране на бар,
когато се запознах с две невероятни дами – бъдещата булка и нейната кума.
Няколко кафета и месеца по-късно и наистина
неочаквана покана за сватбата, която пристигна по пощата – най-готиното нещо,
да си отвориш плика и да я видиш! Невероятно красива!
Като човек който премисля нещата доста се чудех
как ще си изкарам при положение че познавам шепа хора. Отговорът на този
въпрос е че си изкарах невероятно и съм благодарна на приятелите, с които делях
маса и дансинг!
Като съм почнала с благодарностите
– Ани, нямаш си на идея колко щастлива ме направи! Благодаря ти, прекрасна
за това приключение!
А сега ще ви разкажа за този ден чрез моите писания:
Всичко започна в Ритуалната зала, където когато отидох имаше две сватби, никоя от която не беше моята! Но после видях нашите булка, младоженец, кум и кума и всичко се нареди. Намерих и моите хора, започнаха снимките и преминахме към ритуала. Като човек, който от дете не беше ходил на сватба беше истинско удоволствие да наблюдавам всяка част. Младоженците си казаха ‘горчиво’ и поехме към църквата, където имаше втора порция снимки и още запознанства. Тази част беше най-дълга, но всичко мина по вода, буквално валя малко. Част от сватбата отидохме да хапнем, докато любимото ни дуо, заедно с кумовете и шаферките бяха на фотосесия.
И после право към ресторанта, където ни очакваха welcome drinks и
кетъринг. Още след първите тостове,
щастието се изсипа под формата на цяла дъга! Мисля си, че дори и да си я бяха
поръчали, нямаше да стане по-добре! ^^
Искам да кажа, колко много обожавам цялостната
организация, която Ани и Шетиль направиха. От музиката, подходяща във всеки
един момент, през менюто – страшно вкусно, а тортата – леле, тортата – истинско
изкушение, сякаш балонени блатове, но супер вкусни до моментните снимки и
включването на нас, гостите в игрите!
А и това да видиш как чужденци играят български
хора, толкова миличко ми стана! Прекрасни бяха младоженеца и кума! Та, танци,
вино, разговори на терасата. И стигаме до частта с хвърлянето на букета! Едно
от нещата, които най-много ме докоснаха, беше това че булката си раздели букета
на части и даде стръкче на всички нас, момичетата отпред. Толкова мил жест!
И също така, (това се случи, докато чакахме да започне ритуала в църквата, но се сещам да го спомена сега), тя ни каза, че най-прекрасното чувство е това да се омъжиш и ни го пожела на всички!
8-ми май 2021 година. Една отлагана и дълго чакана
сватба се състоя и ми остави сладки спомени за цял живот!
Още веднъж, благодаря на
всички! ♥
P.S.
I promise will write post in English soon!
Няма коментари:
Публикуване на коментар