Април донесе пролет. А после зима. Накрая малко лято.
Април беше разказ, с неочаквани обрати. За спонтанните решения, лечебното пътуване, за щастието да се изгубиш за момент, далеч от дома.
За болката физическа и психическа. За истината и правилната преценка.
За приятелите, тези верните, близките, които просто разбират. И прегръщат, много силно. За новите, с които се сближаваш все повече, за разговорите по улици, коли и пейки. За сълзите, без свян. За усмивките - повече.
За гласовите и съобщенията, които спасяват. За телефонните разговори, само за няколко минути. За тези дълги, придружени с разходка, за хилядите крачки из скучния град. За Гората и Групата. За семейството, балоните и мечтите. За Любовта и Обичта. За прегръдките. За Авалон. За университета, успеха и бъдещето.
За теб.
С теб.
За карането на колело и няколкото страници с книгата следобед.
За близките. Които помним. И ще помним.
Априле, беше предизвикателство... и все пак се справих!
А май ще е дори по-вълнуващ, магичен, емоционален, красив, топъл, зелен, забързан, любим! Обичам постовете ти с цялото си сърце, а теб - още повече! <3
ОтговорИзтриванеИ аз те обичам, Ева! Amiga favorita! Mucho! 💚💚💚
Изтриване