с вкус на Тирамису

 

Здравейте!

Днес ще си говорим за постановката, която гледах преди малко – “Тирамису” и за нещата, за които ме подсети.

Преди изобщо не го обичах, като вкус, защото имаше кафе, а то изобщо не е моето нещо. Поне засега. Но преди няколко години, всъщност опитах сладолед, с този вкус и ми хареса.

Та театъра! Отидох заради Луиза Григорова. Сега не съм сигурна дали реално участваше. Но съм впечатлена от актьорската игра и майсторство и на седемте актриси! Адмирации. Изцяло женски състав, почти stand-up comedy, на моменти се смеех с глас, а в други ми се доплакваше, защото се свързвах с героините. Наистина. Ситуациите, за които разказваха, всъщност под красивата обвивка не бяха толкова блестящи, по-скоро като криви огледала, показващи истинската същност.

Истина е, че често социалните мрежи показват най-хубавите ни мигове, и пукнатините ни ги виждат определи хора. Такива, на които си струва да се доверим.

В Тирамису се говореше за любов. Вечна тема. За мъжете и за техните характери. За тежките раздели, шопинга, изборите, алкохола, приятелството и отношенията. За семейството, мечтите и копнежите.

Истината е, че Тирамисуто само по себе си е вкусно, но я има тази доза кафе, която го прави леко горчиво и пиперливо. Също като живота.

Благодаря ви, момичета за вчера и днес! ♥

Обичам ви!