Здравейте!
Днес ви споделям любимите ми цитати, които Виктория Шуаб създава, разказвайки
историята на Ади.
- Понякога приятелите създават бъркотия.
- Да – съгласява се тя, макар да няма представа.
- Съжалявам – той кимва към сградата. – Не знам
какво го прихвана.
Ади знае.
Живееш ли достатъчно дълго, хората се разтварят
като книга. Роби е любовен роман. Разказ за любовни сърца. Толкова очевидно е
болен от любов.
Слушала е камбани, органи, литургии. Така и не е
успяла да разбере притегателната им сила. Как един таван те приближава до
небесата? Щом Бог е вездесъщ, защо да го затваряме между стени?
Идеите са по-непокорни от спомените.
Спомените са застинали неща, мислите са
по-свободни. Те се изтръгват от корен, разпространяват се и се вплитат,
откъсват се от първоизточника. Находчиви са и упорити, и вероятно отзивчиви.
Или
просто щастието е плашещо.
Понякога будува нощем и мечтае да умре.
На сутринта обаче вижда изгрев сред оранжеви и
розови облаци или чува нежна цигулка и си спомня колко красота има на света.
И не иска да я пропусне. Не иска да пропусне нищо.
- Другата година ще си официално пълнолетен – Беа потупва
Хенри по рамото.
- Убеден съм, че станах пълнолетен на осемнадесет.
- Глупости! На осемнадесет си достатъчно голям да
гласуваш, на двайсет и една – да пиеш, а на трийсет – да вземаш решения.
Ади поклаща глава.
- Ти виждаш само недостатъци и недъзи, слабости,
които да използваш. Но хората са бъркотия, Люк. Това е възхитително! Живеят,
обичат, грешат и чувстват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар