“Любов и маслини”– Джена Еванс Уелч // За обичта и изкуството ^ Ревю ^

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, макар че осъзнавам,, че ранното ставане не е толкова лошо. И трябва да го правя по често…

Снощи дочетох една книга, към която подходих доста скептично, понеже миналата година се запознах с първата книга на Джена Еванс Уелч - “Любов и джелато” и не си паснахме. За сметка на това “Любов и маслини”, която е абсолютно прекрасна и я оценявам с 4.5/5 звезди. И сега ще ви разкажа защо ме впечатли толкова!

Първи пласт

Лятна, романтична история. Поне така звучи. Лив Варанакис е на седемнадесет и очаква с нетърпение лятото, което вече е планувала. Но получава неочаквана покана от баща си, който не е виждала от девет години, да му помогне в мистериозен, творчески проект на остров Санторини.

Историята започва с ежедневието на Лив в Щатите, и разтърсващия момент с тази покана. Тя е отписала баща си, но ето че той се връща в живота и.

Втори пласт

Заминаването за Гърция, запознаването с Тео, който е супер екстровертен и супер сладък. Проекта свързан с Атлантида. Защото баща и е изследовател, който е прекарал целия си живот в търсене на изгубената цивилизация. А сега има възможност да направи свой филм, който ще бъде признат. И Олив или Лив – решава, че ще помогне. Следват снимачни дни, залези, една китна книжарница, торта, чай, записки, снимане и лавина от красиви гледки и емоционални моменти.

Да не забравяме и колко точно си пасват началните изречения в началото на всяка глава, описващи предметите, останали за спомен на (О)Лив от баща и.

Прекрасна история, интригуваща, която те кара да продължиш да четеш, оформил рамката на пъзела и липсващите парченца в него. Само, че този пъзел има още скрити парчета, за които си забравил и прибрал някъде надълбоко…

СЛЕДВАТ СЪЩЕСТВЕНИ СПОЙЛЕРИ ЗА ИСТОРИЯТА

           Трети пласт

Тук се разгръща цялостната история. Виждаме причината, Нико да напусне семейството си. Оказва се, че страда от психическо заболяване – биполярно разстройство и Атлантида е просто нещо, което отвлича и дълбае. Атлантида е символ на връзката между бащата и дъщерята – и двамата изгубили другия за толкова много време. И все пак успяват да се намерят. Обичта е свършва никога. Просто понякога затваряме лошите спомени в някоя кутия и я хвърляме в морето. Само че тя не изгнива.

И все пак, творчеството и любовта побеждават. Изкуството спасява.

Обичам тази история на Джена Еванс Уелч. Харесвам много и изданието на изд. Ибис, единствената ми критика е към момичето на корицата, понеже Олив не изглежда така.

А Джена е толкова смела, да говори за всичко това и да показва красотата, която се крие в сърцата ни!

Препоръчвам ви “Любов и маслини” ще ви накара да се замислите и да не испускате възможностите!

До скоро, приятели! ♥