… е тиква. Или няколко. Подредени една до друга, коя от коя по-красиви. Note to self: запази си една а тиквен фенер. Или пък дренки и ябълки, които те примамват със своята червенина.
Краят на лятото е плаж и море, от което не искаш да излезеш. Може би,
знаейки, че ще е за последно.
Краят на лятото е замяна – на къси панталонки със скъсани дънки или
на потник със суичър.
Краят на лятото е сбогуване с познати и познатото. Сълзи в дървената
стая, прегръдки край колата и една последна – открадната, преди червеният
автобус да отпътува.
Краят на лятото е вечер, в която идеите излизат от главата,
превръщайки се в цел. И после има много сълзи и смях. И плануване.
Краят на лятото е кьопоолу през септември.
Краят на лятото е плантация от смокини, сладки като мед и може би
последната диня…
Краят на лятото е усещане, горчиво-сладко и все пак отминава!
Защото краят е всъщност начало. На нещо ново.
Здравей, есен!
Краят на лятото е и обещание за хладни сутрини с горещо кафе, цвукът от скършвщи се листенца, романтични, дъждовни следобеди, аромат на пай и всякакви сладкиши, нов вид вдъхновение, безкрайни нощи, прекарани в гледане на нови сериали... нямам търпение да видя какво ще ти донесе новият сезон! <3
ОтговорИзтриванеОбичам те, Ева! <3 <3 <3 Колко розово (емоция), оранжево (енергия) и позитивност има в тези, твои думи!
Изтриване