За дядото с раницата на цветя в автобуса
За сърцето на протектора ми
За червеното на изгрева
За пътуването нощем
За логиката в настолните игри
За силните, искрени прегръдки
За дюнерите, които не работят
За усмивките след всичко преживяно
За теб, на прозореца, махайки ми
За това, че ми липсваш, вече
За токчетата-герои
За героя, вътре в мен
Няма коментари:
Публикуване на коментар