вторник, 17 ноември 2020 г.

Sole *italian, summer day in Toscana, примерно*; étreinte-



Средата на есента.

Ходя с ботуши от началото на месеца и днес извадих зимното яке от гардероба.
Играх на най-сложната настолна игра. Много ми хареса.
Онези минути в най-малките часове на уикенда.

А също и тези в неделя, които ги чаках от две седмици. Не съм се усмихвала толкова много за толкова кратко време.

И онзи разговор за празниците, приятелите и живота, и за това, че винаги си там, чика, да ми кажеш, че ще се справя с всяка планина.

Ами най-подкрепящият човек, който изслушва куп гласови всеки ден и ми е такава подкрепа, че понякога ми иде да си хвана влака и да дойда и да прегръщам.

Всъщност знаете ли, че прегръдките спасяват?

Обичам да прегръщам. 

Прегръдки за всички приятели, които като малки светкавици попълниха анкетата ми и се отзоваха вчера и днес.

И всичките ми любими същества, които ме виждат без грим и ме обичат.
Бъдете здрави, прегръщам ви много силно!


Честит Рожден ден, слънце! Благодаря ти, че ме усмихваш.


Днес снимах в парка до вкъщи.

Средата на есента. Прекрасница!


Да скоро!

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар