Средата на есента.
Ходя с
ботуши от началото на месеца и днес извадих зимното яке от гардероба.
Играх на най-сложната настолна игра. Много ми хареса.
Онези минути в най-малките часове на уикенда.
А също и тези в неделя, които ги чаках от две седмици. Не съм се усмихвала толкова много за толкова кратко време.
И онзи разговор за празниците, приятелите и живота, и за това, че винаги си
там, чика, да ми кажеш, че ще се справя с всяка планина.
Ами най-подкрепящият човек, който изслушва куп гласови всеки ден и ми е такава подкрепа, че понякога ми иде да си хвана влака и да дойда и да прегръщам.
Всъщност
знаете ли, че прегръдките спасяват?
Обичам да прегръщам.
Прегръдки за всички приятели, които като малки светкавици попълниха анкетата ми
и се отзоваха вчера и днес.
И
всичките ми любими същества, които ме виждат без грим и ме обичат.
Бъдете здрави, прегръщам ви много силно!
Честит
Рожден ден, слънце! Благодаря ти, че ме усмихваш.
Днес снимах в парка до вкъщи.
Средата на есента. Прекрасница!
Да
скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар