четвъртък, 19 ноември 2020 г.

Été 85 - "Promise me that if it all goes wrong..." // привидно френска идилия!

 

Лято 85 беше филм, който нямах търпение да изгледам, още когато видях първите снимки. Малко се притеснявах, да нямам дежа вю, защото намирах някои прилики с шедьовъра Назови ме с твоето име, който обра доста награди, на за съжаление не ми хареса толкова, колкото очаквах.

И останах приятно очарована, все пак това си е френско кино, изненадващо, красиво и болезнено.

Впечатлена съм от атмосферата, която е създадена, Нормандия през 80-те, горещо лято, светлините, дрехите, настроението – определено на много високо ниво!

Във филма става въпрос любовта. Онази чистата, първата, която винаги остава отпечатък. Която изгаря и ни оформя.

Героите ни действат импулсивно, водени от емоцията. Опиянени от лятото, свободата на младостта те обичат и нараняват с еднакъв интензитет.

Публиката не е пожалена, защото още в началото научаваме за трагедията, и после ни остава само да стоим на тръни, докато ни трепери под лъжичката, знаейки че ще се случи, а в главите ни остават само десетките въпроси, как и защо се стига до нея.

Действието се движи доста бързо, може би е похват, а може би е чист реализъм. Животът не чака да се съвземеш от преминалата ситуация, а веднага те поставя в следващата.

Много харесвам това, че главният герой Алексис се изразява най-добре чрез писане. Харесвам сцените пред пишещата машина, а също и тези с Давид на панаира и в дискотеката.

Филмът на Франсоа Озон носи сладостта на лятото и соления вкус на последствията от действията ни. Нищо ново.

Но разказано по един прекрасен начин.

 

#LoveisLove!

Няма коментари:

Публикуване на коментар