Невероятна година в Полша е истинско житейско приключение, Бен Ейткен разказва много интересно, в добавка с прекрасното му чувство за хумор, местата и хората, стават още по-чаровни. Историята върви под формата на дневник и показва, че трябва да можем да намерим щастие във всеки ден, дори и да е прашинка.
Ойкофобията е хронично желание да напуснеш дома си. Аз съм първокласен ойк.
Ако се постарая, следваща година бих могъл да говоря полски, като тригодишно дете. Ще се подмладя и дори вдетиня! Тригодишните са най-щастливите създания на земята. Имам племенничка на три. Радва се на всичко – щастлива е,когато се събуди, когато си връзва обувките,въобще от всички най-обикновени неща. Никак не е лошо да си на три, може би ще се науча на някои неща. Много е говорено и писано как пътуванията ни обогатяват и даряват с мъдрост. Как благодарение на тях израстваме. По-рядко се коментира как ни смаляват и дори вдетиняват, с което ни правят услуга.
Мога да живея без много неща – печени филийки, секс, Канада – но не и без пътешествия и думи.
Аз харесвам различните, хибридни и объркани хора с цялото им непресторено многообразие.
Някои хора си падат по риска. За да се чувстват живи, карат с бясна скорост, катерят се по дърветата, женят се за италианци или италианки… Аз не съм от тях. Аз съм доволен, ако получа писмо, писано на ръка, ако играя прилично голф и ако сготвя нещо вкусно.
А
аз, нямам търпение за моето пътешествие в страната на Адам Малиш, пържените
картофки и риба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар