Здравейте!
Как сте?
Аз
съм добре и в тази мързелива събота, в която се вихри есенна буря навън ми се
говори за The Umbrella Academy – определено сериал,
който заобичах.
Харесаха
ми страшно много първите четири епизода от сезон първи, но след това някакси
изгубих интерес. Все пак финалът беше вълнуващ.
Оттук
насетне ще следват спойлери от сезон втори, така че, ако
не сте го гледали, четете на своя отговорност.
Много
ми хареса, че героите се върнаха в 60-те години на ХХ-ти век, всъщност в
различни години и се научиха да се справят със ситуацията. Смятам че всеки един
израсна индивидуално и това им помогна да се сплотят отново, когато се събраха.
Харесвам
изключително историите на дамите – Алисън и борбата и за правата на
чернокожите, заедно с мъжът, в който откри щастие, дом и подкрепа. Ваня,
която заживя в семейство с болно дете, което обикна и на което помогна да
излезе от омагьосания кръг, в който се намираше майката – Сиси. И двете сестри
бяха загубили по нещо – гласа и спомените си и въпреки това успяха да изградят
силни връзки и да помогнат.]
Друга
история, която следях беше тази на Клаус и Бен. Заедно от онзи
трагичен момент в детството им, всеки търсеше по нещо. Клаус си основа секта,
която го боготвореше, а неговото единствено желание беше да спаси човека, който
бе обичал истински. Бен пък искаше да стъпи в човешко тяло и да почувства…
нещо. И двамата имаха важна роля, когато настъпи вторият Апокалипсис.
Пет трябваше да се справя със стари врагове и да сключва
нови сделки в името на семейството.
Диего и Лутър действаха в екип или поне се опитваха. А кашата определено стана пълна, а миналото определено разкри отговора на някои въпроси и ме остави с куп други.
Обичам
музиката, която е използвана и си пасва абсолютно точно със всяка сцена.
Вторият
сезон на Чадърената Академия определено вдига летвата високо и нямам търпение
да видя и сезон трети!
Няма коментари:
Публикуване на коментар