Лято

 

Както всяко лято и за това имах големи очаквания. И мога да кажа че накрая беше много повече.

Лятото за мен започна след силна сесия. Беше градско лято. В повечето дни. Видях се с приятели от други градове които намериха очарование в моята Варна. Водих дълги телефонни разговори за малки неща които ни вълнуват само нас и за такива, от които се вълнува цял свят.

Плувах. Защото морето е спасение. Усетих планината. Стигнах до най-високата точка на България. Беше повече от сбъдната мечта. Начало, надявам се.

Пътувах. София е прекрасна, защото имам любими хора там.

Но имам и във Варна. Играхме игри, смяла съм се от сърце. С часове.

Плаках. Неизбежно. Но продължих.
Закърпих разрушени връзки. Срещнах нови хора, с които начертахме планове занапред.

Върнах се в детските си години, когато летата бяха почти безкрайни, заедно с моите момичета.

А лятото ухаеше на зелени ябълки и узрели смокини.

Изпратих любими хора към нови приключения. Останалите продължаваме тук. От днес.

И както е редно всяко лято завърши с голяма порция сълзи.
За да може да продължим напред с усмивка.

.

.

.

Благодаря, че ме четете-

 

До скоро!