Хаотично

 

Тук

А сякаш на километри

На километри

А сякаш тук

Концертът е приключил. Пели сме песните им и сме скачали лудо. Сега ще има турнир по настолни игри. Трябва да подредим куб от конструктор. С диаметър петдесет сантиметра. 

Не мога да сваля погледа си от сцената. Вълнувал си ме и продължаваш да ме вълнуваш. Свириш на бас китара и си падаш една идея емо. 

Отборът ми се справя прилично. Вече имаме пет от шестте страни на фигурата. Помахвам ти, а ти ми благодариш, за цялата подкрепа по микрофона. Знам, че съм просто един от многото ти фенове,, но се чувствам специална. 

Неусетно си се приближил и си се надвесил над мен. Вдигам глава и очите ни се срещат. Надпреварата остава на заден план, когато устните ни се сливат. Приятно е. Целувам пънк звезда. 

Чуват се гласове. Печелим състезанието. 

После се събуждам, а навън вали ситен дъждец. Краят на юли е и бавно започвам да се влюбвам във всяка малка буря. Защото аз самата съм облак…