Здравейте! Как сте?
Минавам да ви споделя няколко цитата от испанският поет Густаво Адолфо Бекър, които много ми допаднаха!
“Може да няма поети, но поезия винаги ще има”
“Въздишките са въздух и отиват във въздуха. Сълзите са вода и отиват към морето, кажи ми жено, когато любовта е забравена, знаеш ли къде отива?”
“Самотата е империята на съзнанието”
“Любовта е лунен лъч”
“Който има въображение колко лесно може да нарисува свят от нищото”
“Самотата е много красива ... когато имаш на кого да разкажеш”
“За поглед, свят; за усмивка, небе; за целувка ... не знам какво бих ти дал за целувка!”
“Искате ли да запазим сладък спомен за тази любов? Е, нека се обичаме много днес и утре нека се сбогуваме!”
“Ако можеше да се направи дисекция на душите, колко мистериозни смъртни случаи биха били обяснени”
“Казвате, че имате сърце и го казвате само защото чувствате как бие; това не е сърце ... Това е машина, която се движи в ритъма, който вдига шум”
Манифествайте доброто и красивото! И то ще дойде при вас!
Гледайте морето, плувайте. Прегръщайте, силно. Плачете. Обичайте. Лято е!
И докато има слънчогледи, има и надежда!
До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар