Розово
Розовото ми напомня на изгрев. Или на залез. Цвят, който по някаква причина свързвам и с любовта.
Често ми казват, че гледам света през розови очила. Какъв друг избор имам? Предпочитам да виждам хубавото, красивото, доброто, вместо да насочвам вниманието си към грозното. Защото при хилядите лоши неща, които се случват си мисля, че трябва да се фокусираш върху доброто.
Всичко е спектър от цветове. Освен бяло и черно, в които има и толкова много нюанси на сивото, че накрая не можеш да различиш нито един от двата основни цвята, има и цяла палитра, с червено, зелено, синьо, жълто и т.н.
Моят любим цвят винаги е бил зеленият. Не го свързвам толкова с природата, просто ме успокоява по някакъв начин. О, понякога и дразни!
Розовото е вторият ми избор. Не, защото съм момиче. Просто ми харесва, нежно, топло, смесица между два други цвята. Някак си невинно, но не съвсем. Защото бялото е чистота, но червеното е огън и емоция. И двете неща са част от нас. Огънят, който гори в сърцата ни и ни кара да казваме силни думи, да творим. А емоциите – цяло море! Които накрая се давят в изгрева. И идва новият ден. И всичко, някак си започва, отначало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар