По италиански!

 

Италия! Влюбваш се в нея… още преди да усетиш лимоните, преди да видиш зеленината на върха на стъклените сгради, преди да спреш да послушаш музиката и песента на уличния музикант, който един ден ще пробие на световната сцена. Всъщност ти трябва съвсем малко, може би да стъпиш на твърда земя и да погледнеш знамето, гордо веещо се от някой покрив и да чуеш италианска реч.

А, когато процесът е финализиран, ами карай го по италиански!

Говори! Езикът е толкова красив, мелодичен и така нататък до залеза и отвъд. А и една горда нация не признава английския, сиреч световния език. Ще откриеш хора, които го говорят по-добре от теб самия, но ще срещнеш и такива, които ще се опитат да ти помогнат чрез родни слова. И това прави приключението още по-прекрасно.

Поискай помощ – било то за посоката, нужда от сешоар или каквото ти хрумне. Културата влияе, възпитанието – също. Ще получиш помощ. Плюс история как един дядо учтиво ми обясни, че автобуса не спира на моята спирка, без да съм питала.

Стил, darling. Анцузите са удобни, но риза и сако/палто – класика. Червило и широка усмивка. Не прекалено вдигната глава, но с поглед към пицата, така де, целта.

Храна за душата. Изкуството. Навсякъде, по всяко време. Никога няма да съм видяла достатъчно, но пък ще съм усетила…

Италия е като мечтаната целувка, която се случва само в главите ни – достатъчна, но необходима, възможно по-често.

Ciao!