Отварям очи и знам, че няма смисъл да се опитвам да заспя.
Излизам от топлото легло и отварям балконската врата. Виждам
светлините на пристанището и казиното. Монте Карло е толкова красив през деня и
толкова магичен през нощта. Чувам преминаващите автомобили, но ми липсват
определени звуци. Сама съм.
- Гледката е прекрасна – чувам глас вдясно и се обгръщам
към съседния балкон. Момче с черни къдрици и топли очи ми се усмихва. Изглежда
на моята възраст или с някоя година по-малък или по-голям. – Марти – представя ми
се.
Казвам името си. И после нещо в него ме кара да отворя
сърцето си и да му разкажа, за някои от демоните. За онази вечер и за борбата с
любими книги. Беше си същински бой. А аз бях толкова засрамена. За човека, в
който бях толкова влюбена, с месеци. За целувката ни, толкова нежна… за нощта в
дома му, в леглото му, когато просто заспахме прегърнати. И за погледа му,
когато си тръгвах. Разбиращ? Съчувстващ?
- Така и не разбрах… – усмихвам се на Марти.
- Животът е пълен със загадки, чиито отговор не ни е
писано да научим – той вдига чашата си за наздраве и аз отпивам от просекото.
Има вкус на пролет, далеч от целия лукс тук.
- Как успяваш да се държиш? – питам го и това го разсмива.
- Изобщо не съм толкова силен, скъпа. Мога да се разпадна,
но гледам да си подбирам хората. Разбираш ли?
Разбирам.
И после му разказвам за едно звездно момче и всичко някак
си си идва на мястото.
Събуждам се по светло, в леглото си, без да имам спомен
как съм стигнала до него. На масата ме чака рум сървиз, който съм убедена, че
Марти е платил. Хапвам безумно вкусни неща, стягам багажа си и се насочвам към
изхода. Завъртам се покрай рецепцията, но в крайна сметка се отказвам. Нещо,
вътрешно ми казва, че няма да открия Марти тук.
Затова благодаря на портиера, който ми отваря вратата и излизам
навън.
Април е.
КРАЙ
*Авторски текст*
Няма коментари:
Публикуване на коментар