Валентинка за теб

 

Здравейте, мили мои!

Честит празник на Виното и Любовта!

Не съм писала от известно време и ще карам направо. Наздраве от мен, за всички хубави моменти, за лошите, които са ни научили да се борим и да вярваме.

А, любовта… тя има различни форми. Например онази чистата, когато просто се разплаквам, защото любимият ми биатлонист е спечелил втора световна титла в преследването. Не съм успяла да видя състезанието, но съм ужасно щастлива.

Или онова чувство при спомена за онзи световен рекорд в ски скоковете на Петер Превц на същата дата преди шест години!

Връзката ми с писането, почти като тази с кислорода. Необходимост. Удоволствие. Начин на живот.

Кога не съм била откровена с вас? Май, никога. През последните месеци, летях и падах, защото усещах онези пеперуди в стомаха ми. Любов, може би и чиста обич, която не можеш да я контролираш. Тя просто е там. Не спира, а чака и се надява. Онзи 1% е там и ще бъде там, още известно време. Но мога с малко сълзи в очите и усмивка на лицето да кажа, че нямам нищо против. Обичам здравите отношения и съм щастлива с тях.

Така че, продължавам. Да чувствам. Пък каквото стане.

Има още една любов, всъщност страст. Книгите са цели вселени, които винаги са до мен.

А аз съм готова да дам още любов на моите хора. Защото в този свят си заслужава да обичаш силно. Така се постига всичко.

Обичам ви, благодаря че ме четете!

До скоро!