Здравейте!
Как сте?
Не
сте ме забравили надявам се! Хаха
Добре
съм, в главата си имам доста идеи за какво да пиша и се надявам да съм супер
активна в следващите дни. Днес, обаче искам да ви разкажа за моите любими сцени
от La
casa de Papel, който се превърна в
абсолютен фаворит в класацията ми за любими сериали. Писах такъв пост и за
Елит, ако сте фенове, може да го погледнете.
И,
разбира се, да предупредя, че следват спойлери, така че, ако не сте
гледали Money
Heist – името, с което още е известен
сериала, отивайте и спрете да четете до тук.
Vamos!
●Tierra! - Те пеят, защото за миг са победили. Те пеят, защото
този миг е всичко. Намерили са земя – изходът е близо. Те са отбор. Семейство.
Преди всичко да отиде по дяволите…
●Смъртта на Осло - неочаквана, тъжна, бърза. Жертва в името на общото благо. Определено сцена, която не очаквах. Плаках ли? Да. Защото не знам дали самата аз бих имала силата да сложа край, когато няма надежда за приятел. Мога да кажа само едно: Евала, Хелз!
●El matriarcado - Well, Найроби
удря Берлин и завзема властта. Като цяло епизод 9 и 10 от оригиналният сезон,
който Нетфликс делят на 2 части са невероятни. Нещата са излезли извън контрол
след новината за “убийството” на Моника. Осло е прострелян. Гласуването оформя два
отбора, а Найроби се явява рефер и избира страната на Берлин и Професора. Токио
си играе на руска рулетка с Берлин и малко по-малко демокрацията изчезва.
Берлин не и оставя длъжен и я изхвърля. След това почти убива Рио. Найроби, с помощта
на Денвър, решава че нещата не може да вървят по този начин и прави
необходимото.
●Токио се връща в Монетният
двор - ах, любима! Тя буквално влетява с онзи мотор, но нека отбележим и
синхронна на останалите, които затвориха вратата навреме и я прикриваха. Целувката
с Рио - толкова чакана! А саможертвата на Москва? Мамка му, трябваше да има още
жертви….
●Negativo! - така де, може би
Берлин не ви кефи. Определено не бих искала да съм на пътя на такъв човек в
истинския живот, но този герой... Не ми се искаше да умира, нещо което осъзнах
доста късно. И все пак, героична, красива смърт, бих казала. Знам че някой трябваше да остане и да се пожертва, ама
моля, боли, когато това е герой, на когото симпатизирате адски много през
последните епизоди. И за бога, той предложи бъдеще на Арианда и я спаси. Давайте,
говорете ми, че не направи нужното!
●Final de atraco - Доволни сме определено, преглъщайки
сълзи и останали почти без думи, проследяваме любимите ни герои по минути, излизащи
от скривалището, поемайки към нов живот. Усмихваме се,малко... Добре де, много!
Ами островът и срещата на Ракел със Серхио? Прекрасна!
Едно
е сигурно La casa de papel ще ни донесе още
емоции в сезон 3 и 4, които се надявам скоро да започна.
А,
кои са вашите любими моменти от сезон 1 и 2? Напишете ми в коментарите или на
лично съобщение!
До
скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар