Здравейте!
Как сте?
Аз съм добре, все още под емоционалното въздействие на мача между Ливърпул и
Челси.
Отчетох, че по време на изолацията футболът ми липсва, понеже го нямаше. Гледам активно от 2012г насам и сега осъзнах, че това са вече осем години. Доста време си е. А тази вечер подкрепях отбора си срещу тазгодишния шампион в Англия. И знаете, с тях сте, дори, когато губят. 5:3 завиден резултат. Малко ми напомня на финала на Световното през 2018 (Франция срещу Хърватия 4:2 – също прекрасен мач, макар и да носеше друга емоция). Но тази вечер и двата отбора играха атрактивен футбол, имаха своите възможности, хм и допуснаха някои грешки.
И
все пак удоволствието да гледаш мач отново, май все пак не е дошъл края на
света, т.е. има надежда! Догодина Челси може да станат шампиони (искрено го вярвам) и пандемията ще бъде зад гърба ни.
Хубава вечер, благодаря че ме четете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар