ТРИЛОГИЯ ЗА БРАТЯТА УЛФ от Маркъс Зюсак // Ревю

Когато си АУТСАЙДЕРЪТ е много трудно ДА СЕ БИЕШ С РУБЕН УЛФ, особено, КОГАТО КУЧЕТАТА ПЛАЧАТ в нощта.

Здравейте!

Този блог празнува първи рожден ден преди три дни. :)

Да, почерпих и също имах желание да направя givaway, ама не се организирах. Да кажем, че това оставя в бъдещите планове за 2018г.

Навлязохме в Декември, приготовленията за Коледа отдавна започнаха. (В чужбина още след Хелоун). Но пък моето коледно настроение си пристигна, като с сова от Хари Потър, още през Ноември. Стабилно си пея коледни песни, започнах ловът за подаръце или т.нар коледно пазаруване. Посетих Джъмбо и да ви кажа, че ако все още не сте се заредили с коледен дух, посетете Джъмбо. Цял етаж с коледни боклучки-красотички. Абе, скъпичко излиза.

Също исках и Blogmas да направя, но уви догодина!

Та нека преминем към основната тема на този пост. А именно трилогията на Маркъс Зюсак за Братята Улф. Искам да вмъкна, че вече съм чела почти всичко на австралиеца. “Крадецът на книги” е шедьовър, но на мен “Аз съм пратеникът” ми е любима! Bridge of Clay сега научавам, че съществува… както и да е.

Трилогията е първото писание на Зюсак.

Лично аз, бях на път да зарежа първата книга на средата, защото не ми допадаше, нито като стил, нито героите. Действието ми идваше монотонно и скучно. ГОЛЯМА ГРЕШКА. От пустата среда в която наглед нямаше нищо специално, се влюбих в Камерън Улф. Да правилно прочетохте.

Измаме семество Улф.

Госпожа Улф, която готви едно и също ядене дни наред и работи на две места.

Татко Улф, (чието име забравих), който се занимава с ремонтни дейности (водопроводчик?).

Стивън Улф, футболист, пораснал и печелещ битките си труд.

Сара Улф, която има досадно гадже и пие понякога, но всъщност е много ранима.

Рубен Улф, харизматичен и умен.

Камерън Улф, лоялен и прекрасен.

Първата книга се фокусира върху двамата по-малки братя, които са си взаимна упора.

Кам се чувства натясно.

Плановете им с Руб са неуспешни. Поне в повечето случаи.

Влюбва се.

Учи се, мислейки си че е сам.

Пораства и разбира, че семейството е глутница. А в глутницана, всеки пази гърба на другия.

Любим цитат:

“Небето се вслушваше. Градът- не. Не ми пукаше. Пукаше ми само за това, че вия и можех да чуя гласа си и да си спомня, че в това момче имаше сила и то имаше какво да предложи. О, как само виех, тъй гръмогласно и отчаяно, и съобщавах на света, че съм тук и няма да се предам.

Не и тази вечер.

Нито никога.”

За мен втората книга беше най-силната от трите.

Братята Улф обичат да се бият. Но едно е задният двор с по една ръкавица, друго е на истинска арена, в живота.

Баща им изгубва работата си, семейството е в криза.

Руб и Кам знаят, че нещата не могат да продължават така.

И на помощ им идва Пери. Организатор на незаконни, боксови мачове. Братята са неразделни и в това си начинание. Руб е роден победител, а Кам е вълк-единак, често пада победен на ринга. Постепенно, двамата се очуждяват.

Могат ли парите и славата да ги покварят? Какво са готови да жертват за семейството? И когато ни ринга излязат двама с името Улф, кой ще победи?

Любим цитат:

- Какви сме? – Кратък смях. – Кой знае какво ще видят, но ако дойдат и гледат мача ни, ще разберат, че сме братя!

Ето това е!

Това сме ние – може би едниственото, в което сме наистина сигурен.

Братя.

С всички хубави неща, свързани с това. И с всички лоши.

Няма да ви разваля удоволствието, но ви препоръчвам втората книга. Много е силна. И въздействаща.

Тук ще вмъкна, че Кам си ми остана любимец.

Докато за Руб имах променливо мнение. В първата книга не го харесвах, във втората го заобичах. В началото на третата, отново го харесвах, наю-вече постъпките му, докато в края го признах.

В третата книга Стив се е изнесъл. Сара е станала по-отговорна.

Виждаме и връзката между най-големият и най-малкият брат.

Кам се влюбва в Октавия. Улична музикантка, различа от другите момичета. А също и бивше гадже на Руб. Макар, че точно сегашното гадже на средният брат го вкарва в големи неприятности. Също така и първите на Кам в писането и самоизразяването си.

Камерън Улф вече е хлапакът, който се страхува от себе си. По-силен, по-смел и готов на всичко за брат си!

(Няма да ви спойлна, колкото и да искам, обаче Руб е едски кораво копеле! Извинете за израза.)

Любим цитат:

Имах моите думи.

Имах Октавия.

И сякаш вече не се мелех на себе си.Не се молех за тези късчета щастие. Просто си казвах да бъда търпелив, защото най-сетне почти бах стигнал там, където исках да бъда.Бях се борил за това и почти се бях добрал до него.

Много по-късно Руб се прибра и както винаги се стовари на леглото.

Както си беше с обувките.

С измъкнатата риза.

Миришеше леко на бира, дим и евтин одеколон, бей който спокойно можеше да мине, защото момичетата така или иначе му се лепяха.

Шумно дишане. Усмивка насън.

Това беше типичният Руб. Типичната петък вечер.

Има и още един цитат…

Обаче няма да го напиша сега. Прекалено трудно е…

Има едно куче присъстващо във всички книги. Мифи, милото помиарче, което наблюдава Руб и Кам в борбите им и ги съпровожда на дълги разходки.

Ами, май е това. Книгите ми повлияха положително. Бих ги описала, като силни. Помагат в израстването. Защото този път не е лесен, а винаги изпълнен с остри камъни.

П.п. Хапвате ли си вече от Коледните календари с шоколадчета? Имам идея за един специален. Но за това следващият път.