"Демони"

В момента, в който вратите на електрическия автобус се затварят усещам че ми се гади. Опитвам се да дишам нормално, но ме обливат студени и топли вълни. Непознати хора се блъскат в мен и докосват голите ми крака. Не знам защо изобщо отказах таксито. Облечена съм с къси панталони и върху тях е любимият ми бяло-черен пуловер на райета. Краят на септември е. 

Две спирки преди моята не издържам и слизам. Вдишвам чистия въздух навън, опитвайки се да забравя миризмата на метал. Слънцето предстои да залезе, но аз все още се чувствам заслепена от бялата светлина на лампите в автобуса. 

Качвам бавно баира към вкъщи и игнорирам вибрациите идващи от телефона ми. За съжаление не мога да спра тези в главата ми.

Треперя, докато отключвам входната врата и нацелвам ключалката едва на третия опит. Измивам ръцете и лицето си и лягам в леглото си, както съм с дрехите. 

В сънищата ми има само черно. Докато не усещам кокалести пръсти, които ме обгръщат. Искам да пищя, но не ми достига въздух. Отварям клепачи и потъвам в синевата.

Прегръдката е спасение. 

По-късно пътуваме с един от големите туристически автобуси. В главата ми все още има демони, но слънчевите лъчи постепенно ги прогонват. 

Поемам подадената ръка, а обувките ми докосват асфалта.

Пред нас има поле пълно със слънчогледи.

Крис не пуска ръката ми и ме дръпва по пътеката, която не бих забелязала. Стигаме до празно място, което обаче е обградено от цветята. Едва сега забелязвам кошницата в ръцете му. Пикникът е импровизиран, той ми признава, че не идва за първи път на тук. Ръцете му обгръщат тялото ми и устните му намират моите. 

– В безопасност си – прошепва в косата ми и на устните ми се появява бледа усмивка.

Все още съм облечена с дрехите от снощи. Пуловерът е негов, но отдавна ми го е подарил, заедно със сърцето си.

Думите му ми носят спокойствие и истината е, че му вярвам. 

КРАЙ

Demoni - Joker Out

kris gustin one shot