Здравейте! Как сте?
Днес ще ви разкажа малко повече за една книга, която ми допадна доста. Наситена с рецепти и проследяваща чисто човешката история на едно италианско семейство, което се мести в Буенос Айрес малко след средата на миналия век. Андрея пораства с разказите за Неапол, сред чичовци и вуйчовци, всеки от които се справя с живота като имигрант.
Валтер Русо разказва подобно на Фредрик Бакман с чувство и с лекота, описвайки битието на едни много близки до самите нас герои. И това е много чаровно!
Главният герой греши, преследва мечтите си и най-вече обича – дълбоко.
Романът ни учи на любов, гореща, като пещ, защото в човешкото сърце винаги има място за още обичане и за прошка!
5/5 “Пицария Везувий” определено си ги заслужава!
До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар