"Шоколад" – Авторско

 

Тя се събужда по средата на нощта. Внимателно отмества завивката и се измъква от леглото. 

Той разтърка очи и прошепва:

– Какво има, любов?

– Шоколад – отвръща му тя. 

Той се изправя и след секунди я държи в прегръдка. 

– Да проверим в кухнята? 

За съжаление там няма нищо сладко. 

– Аз ще отида – казва тя. 

– Глупости, заемам се – той се облича. – Или искаш да ме придружиш? 

– Мога и сама – казва тя, въпреки че се плаши от чудовищата, дебнещи в нощта. 

– Да вървим – за нищо на света няма да я остави да скита сама, макар че денонощният магазин е на само няколко пресечки. 

Тя разглежда дълго, но не посяга към нищо конкретно. Иска той да избере. 

– Това? – подава и шоколадово барче, а тя му се усмихва в отговор. – Нещо друго? 

– Чипс? – хваща един пакет, а той занася нещата на касата. 

Когато се прибират двамата хапват и пак се връщат в леглото.

– Обичам те, мила моя! – прошепва той в косата и. 

– И аз теб! – тя заспива с усмивка, обгърната от ръцете му. 

Когато се събудят ще са минали петнадесет часа от както са се сгодили на хиляда и триста километра оттук. В Париж. 

КРАЙ (или начало :)