"Грешка" // Vic & Damiano – Måneskin ∙ Oneshot ∙

 

Дамиано стои на балкона и пуши трета поредна цигара. Мислите му се реят в пространството, без да се спират на случилото се преди минути. Той чува тихите стъпки на Виктория, борсите и крака пристъпват внимателно и тя се плъзга до него, облягайки се с гръб на парапета.

Дамиано издишва дима и и подава цигарата и тя я поема и ядно я изгася в пепелника, между тях.

- Това беше грешка - казва, без да го поглежда в очите.

- Така е - отвръща той. Няма смисъл да се залъгват. - Не можем да върнем времето.

- Знам - издишва шумно тя и двамата потъват в тишината на нощта.

Грешка мисли си Виктория. Която не биваше да допускат. Но се поддадоха на изкушението и сега нещата ще отидат на зле. Защото все някога, истината ще излезе наяве.

- Ще кажем ли на Томас и Етан - пита Дамиано. - Ще е по-добре-

- По-добре ли? - тя му хвърля яростен поглед. - Изобщо не трябваше да идваш-

- Ти дойде. В моята стая, Вик! - Дамиано не иска да и вика, но си изпуска нервите.

Вижда сълзите в очите и, но не се опитва да я спре, когато тя се връща обратно в стаята.

- По дяволите!

- По дяволите! - казва на глас Виктория и бутва вратата на терасата.

Отива до банята и наплисква лицето си, опитвайки се да измие измамническите следи. Косата и е разрошена, а в огледалото среща погледа на вината.

Защо го направиха?

Желанието им беше взаимно но, все пак, можеха да се спрат. Щеше да стане страхотен скандал, а вечерта имаха и участие. Разбира се, имаха спорове, но тя предусещаше бурята,  която бяха отприщили двамата с Дамиано.

Той, разбира се беше прав - трябваше да си признаят пред Етан и Томас, още като станат. Но как?

Връщайки се обратно в стаята, Виктория си помисля да изхвърли чаршафите. Ще ги плати на рецепция, докато Дамиано, завъртв момчетата. И все пак, какъв е смисъла? Приисква и се да остави Дамиано да се оправя с всичко, но тъй като идеята дойде от нея, решава че поне ще се опита да прикрие следите.

Затова внимателно отлепва опаковката от тристаграмовият шоколад, която бяха хвърлили върху завивките, завива го отвън-навътре и го смачка хубаво, преди да го изхвърли в кошчето в банята.

Не знае кога отново ще им се отвори път да отидат до Швейцария и да си купят Линд от производителя, но поне можеше преди закуска да излезе и да възстанови изядения. Няма да е точно такъв, какъвто си бяха смесили Томас и Етан, но поне щеше да има заместител.

        Беше толкова вкусен шоколад, тя си припомня нейния, който споделяха с Дамиано и изядоха още преди да прекосят границата с Италия.

        В крайна сметка бяха приятели от толкова години, един шоколад не можеше да ги раздели... Или поне така се надява.

 

 

 

Здравейте! Не очаквахте такъв финал, нали? :D

Изненада!!!

Надявам се да ви харесва!

Има още разкази за Maneskin в блога! Enjoy ‘em!

До скоро!

П.п. Лятно филмче, което да гледате на кино – вижте тук.