“Барнабо от планината” от Дино Будзати // Ревю – за търсенето и намирането

Здравейте!

Днес ще си говорим за една малка книжка, която променя. Отново сме на италианска вълна, макар че до средата на книгата бях убедена, че авторът е испанец. Като усещане, което ми носи е близко до това, което усетих, четейки “Спасителят в ръжта” на Селинджър. В по-малко от двеста страници е описана човешка история за търсенето. Защото човек търси, първо себе си, после всичко останало, докато е жив. И, когато се намери, няма по-хубаво чувство!

“Барнабо от планината” е издадена през 1933 година – преди цели 88 години и е актуална и днес.

Сред Доломитите е сгушено малкото градче на име Св. Никола. Около него има гори, скали и планини. Нашите герои са горските, пазители на склада с амуниции, даващи смени из близките върхове и била. Спокойната обстановка е нарушена, когато водачът им Дел Конте бива убит от незнаен враг. Дружината, които живеят заедно в горска къщурка и по са приятели приемат по различен начин ситуацията. Някои като Бертон, са готови да изследват и да намерят убийците, а Марден, който поема командването е готов за отмъщение.

Останалите мълчат, осветени от мъжделивата електрическа крушка. Отвън, на тротоара от време на време отекват стъпки. Нейдве в сградата се трясва врата. Часовникът тиктака. Дават си сметка, че всички вечери са еднакви: все същото кафе, все същите лица, все същите думи.

Главният ни герой – Барбано се появява плавно на сцената. Не можем да го заобичаме веднага, но можем да го разберем. Защото младата му душа търси. И това е нещото, с което лично печели мен. И с разни други качества – като съмнение и страх. Чисто човешки – анти добродетели, но кажете ми кой не ги изпитва? Харесвам страстта му, защото в тези стотина страници виждаме образ, който пораства, но се връща там, където му е мястото – в планината!

Защото, понякога просто знаеш, че това е твоето нещо. И въпреки всички усилия стигаш до там. И намираш мир. Със себе си. Най-големият ти опонент.

Навън тишината е дивна, а плътно забуленото небе бледо сияе. Планината е скрита, ала се усеща близостта и – неподвижни и самотни зъбери, потънали в облаците. 

Препоръчвам ви “Барнабо от планината” от Дино Будзати, защото има много смисъл и много любов в тази книга.

Моята оценка опредено е 5/5, като много високо вдигам летвата и заради послеписа на преводачката, който придава абсолютна съвършеност на това издание!