“Без Мерит” - Колийн Хувър // Ревю (без спойлери)

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, имам нови нокти и идеи, та реших най-после да напиша ревюто на една книга, която буквално изгълтах за ден, до последните 50 страници, за тях ми трябваха още седмица и нещо, а именно “Без Мерит” от Колийн Хувър.

Чела съм още две книги от Хувър, едната ми хареса, а другата ме остави със смесени чувства. Но щом започнах тази, си знаех, че съм намерила стойностно четиво. Стилът ми допадна, превода също, просто си вървеше прекрасно и супер увлекателно.

Книгата върви от името на Мерит, едно от четирите деца на семейство Вос. А тях ги знае цялото градче, например защото баща им – атеист, купува църквата на месния пастор, за да я превърне в дом, само защото ненавижда кучето на богопомазания. Звучи абсурдно, но е така. А майка им Виктория живее в мазето, защото страда от социална фобия или новата съпруга, също Виктория, кръстила най-малкото дете на любимият си роман – Моби. (Всъщност одобрявам това, аз бих си кръстила моето - Дориан). Най-големият брат Юта, обича реда и е планирал бъдещето си, а близначката на Мерит – Онър – да кажем, че има ами странни предпочитания за гаджета.

Проблемите привидно тръгват, когато Мерит, която колекционира трофеи, които никога не е спечелила среща супер привлекателно момче, което и се обяснява в любов и я целува. Въпросният индивит – Сейгън, обаче се оказва гадже на сестра и. После се появява и Лък, пътешественик, който идва да се види с член на семейството.

Всъщност проблемите на семейство Вос започват оттам, че всеки прави, каквото реши и не споделя с другите. Критиката не се изказва и те неусетно се отдалечават един от друг. А всеки крие по още някоя тайна от другите.

Мерит, която изглежда най-нормална в тази ситуация, в един момент избухва. И всичко излиза наяве.

Дали семейството ще успеят да преодолеят катострофата, която ги очаква, при положение, че не могат да издържат цяла вечеря, всичкИ заедно?

Колийн Хувър ни разказва една прекрасна история, пълнеща душата, истинска, защото показва, че всички имаме недостатъци, всеки допуска грешки. И все пак хората от семейството, винаги ще са тези, които ще застанат зад теб.