Балът - две години по-късно

Здравейте! Как сте?

Днешният пост е вдъхновен от любимата ми Ева, която написа публикация, озаглавена по същия начин.

Балът. Помня, че се притеснявах дали ще вали, дали ще си изкарам приятно, дали ще ми хареса.

Не валя. Любимата ми част и до днес си остана изпращането ми с роднините и приятелите ми. Дали ми хареса? Ако трябва да изстрелям веднага отговор, ще кажа да. Разбира се, че след него има поне едно но или обаче. Нямам fancy снимки, които да кача в Инстаграм. After партито не беше кой знае какво и това е и причината да не обичам да пия кафе на същото място, където ми приключи вечерта.

Роклята ми стои в гардероба, не съм я носила, но изработването и беше истинско приключение. Обувките съм ги носила няколко пъти, но май съм създадена за маратонки, вместо за токчета, докато чантата само я подмятам.

И неусетно отминаха две години от този ден. С някои хора, които присъстваха тогава, ни се разделиха пътищата, с други сме си още толкова близки. Приятелството се гради ежедневно. И се тества. Намерих страхотни хора. Търсих се. Защото се губех. Падах, но успявах да намеря нещо, за което да се хвана и да продължа. Нямаше значение дали ще бъде писането, ски скоковете, футбола, късните разговори, страстта към пътуването…

Важно е да се познаваш, понеже ти все още и винаги ще бъдеш човека, който ще си те обича най-много. Да се обичаш. Такъв какъвто си, такъв какъвто ставаш. Независимо в какво вярваш или не вярваш.

А правилните хора ще останат. Или ще се появят. Рано или късно.

Балът. Един от най-бляскавите дни! Припомням си го с усмивка през сълзи. Знам какво ми костваше да стана човекът, който съм в момента. Смятам да вървя само нагоре. Знам, че от високо боли повече при падане, но и звездите са по-близо.

До скоро!

.

.

.

*Постът се посвещава на теб, който ми показа, какво е да блестиш от щастие.