Сол при солта // Ревю

“Сол при солта” на Рута Сепетис завладява умовете ни. Разтърсва ни и ни оставя с множество въпроси, като: “Кому е нужна тази война?”

Здравейте!

По случай Денят на Детето реших да започна книга в която героите са деца.

Това ми се води официалното оправдание да се нахвърля върху шедьовъра на Рута Сепетис. Хвърлих и око (един къс, плах поглед наглед тематиката в книгата) още, преди да излезе на български.

Знаех че ще е тежка. Защото войната е гадна! Там всички са победени и най-вече страда мирното население, газено и от двете страни, биещи се на фронта.

Германците стъпкват и завладяват половин Европа в рамките на година. Войната не стихва. След това Русия настъпва на Запад и също преминава с танкове и самолети през страдащата земя.

В книгата се преплитат съдбите на четирима герои, които бягат от Войната. Единствено спасение са корабите, които чакат на пристанищата в Източна Прусия.

Бременната полякиня Емилия се превърна в моя любимка, още с първото си появяване в книгата. По-малка от мен, вече видяла ужасите на войната и въпреки това толкова смела!

Флориан, прусакът с тайнствено минало също се превърна в мой любимец. Заради своята решителност и храброст.

Латвийката Йоана, ме спечели със своята доброта. Тя помагаше на всеки независимо от националността му. Тай правят медицинските сестри, предполагам.

Германецът Алфред е последният главен герой. Той не успя да ме впечатли. Мислените писма до любимата му бяха трогателни, но те изопачаваха действителността. Той действаше на своя глава, може би подтикнат от порива на младостта.

Второстепенните герои бяха не по-зле изградени от главните. Нямаше как да не харесам Поетът на обувките или сляпата Ингрит.

План Маршал е в действие. Хитлер издава най-мащабната заповед за евакуация.

Руснаците напредват. Бомбите се сипят.

Корабът „Вилхелм Густлоф“ е спасение.

Капацитетът му е 1463 пътници.

На борда му се качват 10 573.

Въпреки това отплава. За последно.