В началота на мача всички се усмихваха, дори и тя. След два бързи гола, играта се успокои. На полувремето Лизел не разговаря с момчетата. Не беше заради езика. Във въздуха витаеше нещо. Шепнеше името и. Тя вкара и трети гол. Пот капеше от челата на момчетата. Едва ли бяха на повече от осемнадесет, поне според Лизел. Прекалено много се беше замислила, защото и тя самата допусна гол в своята врата. Данте се разплака, може би от радост. Ари го прегръщаше и шепнеше нещо неразбираемо за Лизел. Вероятно на чужд език. Тя изрита топката в чуждата врата и с това мача приключи. Двете момчета и я поздравиха за добрата игра. Но Лизел не ги чуваше. Някъде зад тях се появяваше и изчезваще едно момче с лимоненожълта коса. През целия мач тя се опитваше да го достигне. Но той беше просто спомен от миналото. Казваше се Руди Щайнер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар