"Посланието"

             Хората казват, че един ден се събуждаш и решаваш да промениш живота си. Нямат си и на идея колко са прави. 

Кейти Кокс пусна своето съобщение с дължина петдесет и четири секунди преди преди седем години. И промени мирогледа на много от нас. А дори това не е истинското и име. Записът се завъртя първо по италианското радио. По-късно се разбра, че е излъчен от Фосине Конфине – малко дори не селце, на границата на Италия с Австрия и Словения. В сърцето на Европа. И оттам в сърцето на света. Италианците си знаят работата!

“Светът, в който живеем е прекрасен! Но пълен с шибани и гнили хора, които вредят не само на себе си! За щастие съществува и тяхната противоположност – такива, които знаят какво е съпричастност и се усмихват – напук на демоните! Бъдете добри, бъдете хора! Не можете да направите нищо за войната по света, ако преди това не победите във войната в съзнанието ви!”

Кейти Кокс, определено има ирония в избора на фамилно име, говори чист и ясен английски с неопределен акцент. А записът продължава да циркулира из социалните мрежи, колкото и властите по цял свят да се опитват да спрат разпространението му. Той е навсякъде. И най- вече, право в човешките души. Накара милиони да се замислят и хиляди, в това число и мен да вземат решение и да действат. 

В онази вечер си легнах със сълзи на очите и ужасно главоболие. На следващият ден събрах най-важното в любимата ми раница и си купих еднопосочен билет за Рим. 

Надявах се, че ще срещна Кейти Кокс и ще мога да я попитам за мотивите и. Не бях единственият. От италианската столица започна моето околосветско пътешествие. Първите година беше битка със самия мен. Но изкарах най-невероятното си лято, работейки на рецепцията на един хостел в Праяно. Тогава за първи път се влюбих истински. Казваше се Елоди, имаше руси къдри, млечнобяла кожа и после ме покани да се преместя с нея в Монако.

Осемнадесетият си рожден ден го посрещнах в Кютахя, Турция, докато по това време вече имаше обявена солидна парична награда за информация за Кейти Кокс, но който и да знаеше нещо, не издаваше и думичка. А много хора бяха загърбили безсмислените битки и се бяха насочили в търсене на своето щастие. 

Вторият ми юбилей изкарах на легло в Кейптаун, докато повръщах вътрешностите си. 

Понякога си мисля, че Кейти Кокс е просто генерирана програма. Но нима изкуствен интелект може да даде насока на толкова много хора? Все пак е бил програмиран от някого. И може би същият човек после е хакнал италианското национално радио за почти цяла минута, за да може посланието да се разпространи.

И все, нещо вътрешно ми казва, че Кейти Кокс си е съвсем реален човек! 

Стига толкова витамин Д за днес. Отварям очите си, когато съм нагласил слънчевите очила на лицето си. Намествам раницата и изпращам едно и също съобщение на Микаел и Колийн. 

“Излитам скоро”

Получавам отговорите им, тъкмо когато се насочвам към своя гейт на Международното Летище Минеаполис. 

“Липсваш ми!” и “Пиши, когато кацнеш!” Съобщения, които ще останат без отговор. Поне до следващото ми заминаване.

Може пък това е щастливият ми полет? Кой знае…

Търсенето никога не спира!