Оглеждам дупката от цигарата по воала на роклята ми и си казвам, че кучките успяха!
Издърпвам дрехата от закачалката и я хвърлям на пода. Утре вечер е концерта и аз окончателно взимам решението да се прибера. С подвита опашка. Защото не се справям.
Чувам, че някой отваря вратата и автоматично се обръщам към балкона. Няма да им направя това удоволствие. Отново.
– Хей, какво има? – да чуя реч на английски, език който поне разбирам е блаженство, но не ми е до разговори.
– Разкарай се! – гласът ми звучи като скимтеме, а глупавата врата заяжда.
Две татуирани ръце ме обгръщат и ме карат се боря. Искам просто да изляза на чист въздух!
– Какво става, Ви? – изражението на Тео е напълно сериозно и очите му не спират да следят моите. Но не неговите търся през тази седмица и половина, откакто съм в Италия.
– Не мога повече! – крещя, защото наистина ми е писнало от всичко!
От миризмата на цигари и не само, която се пропива навсякъде. От момичетата, с които ще бъдем зад сцената, ще пеем и ще се забавляваме. Които говорят единствено италиански и ме мразят още от момента, когато ме видяха. Опитаха ми да съсипят черната ми рокля, която съм си подготвила за концерта с белина. Слава Богу не успяха! Говорят гадости и ме обсъждат и не ми дават необходимата информация и пропуснах цели две репетиции! А момчето със синята коса, в което съм безумно влюбена не ми обръща ни най-малко внимание. Може би трябваше да повярвам на онова интервю, в което каза че не спи с фенове. Не че искам това…
– Концертът е след по-малко от ден, после можеш да си тръгнеш – зеленокосото момче вдига роклята и цъка с език, когато вижда дупката с размерите на топче за пинг понг в долната част. – Знаеш ли кой го направи?
– Те всички ме мразят! Без Виви – добавям, защото тя е единствената, която ми помага с графика и се опитва да комуникира с мен, дори и за по няколко минути на ден, въпреки че има милион неща за правене.
– Избрахме ти, защото ни пасваш- – изсмивам се и прекъсвам китариста на групата.
Избрали са ме, защото им пратих достатъчно провокативна снимка с роклятата ми тип балерина, която едвам покрива бедрата ми. И със секси грим в розово, зелено и синьо, като сълзи, който импровизирах!
Не вярвах, че някой изобщо ще разгледа моята кандудатура. Така де искаха италиански. Аз владея английски, испански – колкото да не умра и италиански, колкото да разбера, че кучките с които деля стая и всички останали с голямо его, гърди и дупе ме мразят. Чисто и просто не доумяват какво правя тук. Аз също се чудя, как изобщо ми хрумна да последвам вътрешния си глас, да зарежа всичко и да дойда в Италия! Какво очаквах, че момчето със сините къдрици моментално ще се влюби в мен?
– Каква глупачка съм! – засмивам се на собственото си заключение. Пълната истина!
– Недей да говориш така! – за едно мигване Тео е скъсил дистанцията по между ни.
Дъхът му ухае на ментови бонбони. После всичко избухва. Защото зеленокосото момче ме целува така, че виждам звезди. А слънцето дори не е залязло.
На сутринта слизам в стола, който е бивш склад. Там е целия екип, част от резервното оборудване и там се случват разговорите. От, които аз не съм част.
Момичета ме оглеждат, но никоя никоя не казва нищо по мой адрес. Тече любимата ми песен от албума и аз си припявам тихичко. След прекараната нощ в леглото на Тео се чувствам, сякаш имам крила! След генералната репетиция правя две кафета, макар че аз не пия и отивам към гримьорните, за да открия Тео. Той, обаче дори не спира, когато се разминаваме и чувствам нещо в стомаха си.
– Готова ли си за шоу? – пита ме Виви, която тъкмо залепя ноктите си.
– Мхм – изобщо не съм убедена.
Чувам хилядите гласове и писъци, когато тримата излизат на сцената. Ние се нареждаме една зад друга и после също се появяваме.
Толкова много хора! Сърцето на Италия тупти!
Танцувам в такт с песните почти забита до вратата. Все пак съм тук, точно заради това шоу. Защото обожавам тези песни и момчетата!
По едно време просто правя няколко крачки напред и се оказвам на първа линия. Виви ме дръпва и двете танцуваме лудо.
– Вече не те закачат! – изкрещява в ухото ми, по време на една от паузите между песните.
– Какво? – питам я на всички езици, които знам.
– Статистиките! – тя махва към останалите момичета и отива да танцува с някои от тях.
Някой ме издърпва за ръката и се оказвам точно там, където съм си мечтала. До момчето със сините къдрици, които очи светят притеснително.
– Тази рокля е брутална! – казва ми и ме завърта. – Жалко, че е съсипана! – той прекарва ръка през плата и дупката вече си става очевидно скъсано. Част от воала остава в ръката му.
– Защо ме избрахте? – питам въпроса, който искам да задам цяла седмица.
– Защото си сладур! – той ме придърпва и ме целува. С език. – А и Тео, настоя! – кимва по посока на зеленокосото момче, чиито очи ме изгарят. – Знаеш, че не спя с фенове – прошепва в ухото ми.
– Какъв късмет! – пускам ръката му и прибягвам към вътрешността на сцената.
Усещам сълзи, но нямам време за това. Грабвам розовата си раница и я пребърквам, докато намеря договора. Подавам го на един от охранителите и той просто ми кимва. Излизам през задния вход и поемам към гарата.
Все някой влак ще ме отведе до летището.
Чувствам се ужасно уморена, мръсна и… жива!
Защото дойдох сама в Италия и бях зад сцената на любимата ми група. Защото все пак целувах момчето със синята коса, а това със зелената май ми разби сърцето.
Но пък един ден ще имам страхотна история, която да разказвам на внуците ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар