Барселона 17-ти Септември 2022г.
Градът осъмва с новината. Има десетки репортери, които са на по няколко кафета и са спали прекалено малко предишната седмица, но това не им пречи да завземат двора в иначе спокойния квартал. Пипа Рикес е облечена с долнище на пижама и бял потник. Рижавата и коса изглежда токущо сресана, но слънчеви очила скриват очите и. Не биха помогнали срещу медиите, само ще насочат вниманието в тази посока. Или може би това е нейното желание.
– Без коментар - казва тя и скръства ръце пред гърдите си.
Подпряла се е на рамката на вратата и не позволява операторите да насочат камерите към вътрешността на дома и. Именно там, вероятно се намира момичето, което цяла Испания не е спряла да обсъжда, близо година.
Най-добрата и приятелка. Ана Перес.
– Можете да се обърнете към адвоката ми! - Пипа тръшва вратата, защото един нахален журналист почти навира микрофона в косата и.
Но новината е факт. И нищо не е същото.
Севиля 15-ти Май 2020г.
Момчето държи момичето в прегръдките си. Лежат в леглото му. Слънцето залязва. Днес е последният му ден в този дом. После ще се премести в Академията на Барселона.
– Обичам те! - той шепне в косата и. После я обръща по гръб и я целува нежно.
– И аз те обичам! - тя погалва лицето му, докато той избърсва сълзите и.
Годината не беше лека до тук. Тя изгуби близки, заради вируса. Той се контузи. Скъсан ахилес. Но любовта им им помогна да разцъфнат отново.
Барселона 9-ти Октомври 2021г.
Дневникът на Ана
Толкова съм щастлива! Не съм виждала Пабло от седем седмици и нямам търпение за тази вечер. Обзалагам се, че лицето му ще светне, когато му кажа, че се местя в Барселона!
Хотелът е огромен. Има червен килим и охрана на всяка крачка. Проверяват пропуска ми и претърсват раницата ми сигурно десетина пъти преди да ме допуснат до лобито. Рецепционистката ми ми подава сгънато на четири, розово лепящо листче. На него има изписан норем.
Усещам пеперуди в стомаха ми, пабло знае, че розовото е любимият ми цвят! Качвам се в асансьора и пускам косата си от опашката. Стигам до етажа и почуквам на вратата. Вратата се отваря и се мятам на врата му.
– Липсваше ми ужасно много! - казвам, когато най-накрая успявам да проговоря, спирайки целувките му.
– Здравей и на теб! - Пабло ми се усмихва и после продължава да ме целува.
Устните, брадичката, врата… ох.
– Спри - казвам, когато усещам че повдига тениската ми. - Пабло, спри!
Той се отдръпва от мен и сяда на леглото.
– Мислех, че съм ти липсвал - той е с гръб към мен.
Настъпва оглушителна тишина, която никога не сме имали помежду ни.
– Хей - прокарвам пръсти по гърба му. Усещам напрегнатите му мускули. - Вече няма да се налага да пътуваме!
– Какво искаш да кажеш? - Пабло се извръща към мен.
– Записах се да уча в един колеж тук. Започвам в понеделник!
Пабло ме прегръща, но това не е реакцията, която очаквах. Той плясва с ръце и лампите угасват.
– Не се ли радваш? - питам и съм готова да се разплача, защото мразя тъмнината.
– О, Ана! Нямаш си на идея колко съм щастлив! - устните ни се сливат за пореден път. – Какво ще кажеш да пробваме басейна? - пита ме и ми се струва че все пак нещата са си наред.
По-късно лежа будна в леглото. Никой от нас не си е теглил душ и двамата миришем на хлор. Телефонът на Пабло вибрира настойчиво.
Виждам, че е непознат номер, но просто не мога да се накарам да го събудя. Все пак играе за юношеския отбор на Барселона? За какво толкова, може някой да му звънни в два през нощта??
Барселона 18-ти Септември 2022г.
Клубът излиза с официално изявление по случая. Футболистът им подписа това лято и заигра в Примера Дивисион. Не могат да си позволят скандал, при положение, че звездата им тъкмо е навършила пълнолетие.
Никакви съдилища, никакви интервюта. Нещата ще се уредят по частен път.
– Идиоти - Пипа хвърля вестника на пода в трапезарията. - Така ми липсва слънцето - въздъхва и отива да стопли обяда.
Откакто Ана се появи в къщата и, баща и я посъветва да облепи всички прозорци с черно фолио, за да не могат да проникнат журналистите. Също така и нае денонощна охрана, която да прибира и поръчаната от момичетата храна. Не, че Ана е яла нещо през последния ден и половина. Само няколко боровинки и едно протеиново барче с шоколад. Пипа обаче се грижи да поема достатъчно вода и да ходи редовно до тоалетната.
– Съжалявам - казва най-добрата и приятелка, която зае първи път влиза собственоръчно в кухнята.
– Искаш ли пържола? - пита я Пипа, но вместо това иска да и каже, че абсолютно не е виновна за нищо.
Ана клати глава. Издърпва с доста усилия един от дървените столове и сяда на него, като забива поглед в земята.
– Имам малко китайско, някаква салата- - рижокоската заравя глава в хладилника, за да не и се налага да гледа най-добрата си приятелка или това, което е останало от нея.
Защото срещу нея стои призрак. Има сенки от плач и русата и коса е сплъстена на кичури.
– Благодаря ти, Пипа - Ана вдига глава. - не съм гладна.
– Тогава… - най-добрите приятелки трябва да ударят по болното. Защото са именно това - най-добри приятелки. - … искаш ли да ми разкажеш какво се случи, онази вечер?
Ана се разсмива нервно и после се разплаква.
Севиля 29-ти Ноември 2020г.
Пабло е подготвял изненадата от месеци. наред с тренировките и мачовете, не е спирал да мисли за своето момиче, което обожава. Плюшената мечка е по-голяма от нея, а розите са цял камион. Без да преувеличава. но всичко си заслужава, когато вижда радостта в очите и.
– Честита ни трета годишнина, любов! - усмихва и се и отваря ръце, за да я хване.
Ана скача с писък в ръцете му.
Барселона 27-ми Декември 2021г.
Дневникът на Ана
Барселона губи от Реал Мадрид с 0:3. Трибуните са притихнали и усещам тъгата. Съдията свири края на мача и би трябвало всичко е е наред, но не е. Увила съм се в шала и замръзвам. Фланелката с номера на Пабло, изобщо не топли.
Изчаквам, докато охраната не ми прави знак, че е безопасно да изляза от трибуната. Докато излизам от стадиона виждам хвърлени плакати. Но един привлича вниманието ми.
“Омъжи се за мен, Пабло” е изписано с ярко червило
Ядосвам се и свивам в тоалетните за персонала. Отварям съобщенията си, но нямам нови от него. Преглеждам чата от последните няколко седмици и ми става още по-криво, защото аз съм активната. Сякаш съм просто фен. А, на Коледа дори не се видяхме. Защото имаше извънредна тренировка! И отказа предложението ми да празнуваме, заедно с баба и дядо, които толкова го харесват.
На излизане почти се блъскам в едно момиче, облечено в маслинено зелено, което напълно отива на рижавата и коса.
Пабло може да има всяка.
Тази мисъл ме пробожда като с нож. навеждам се и повръщам в най-близката мивка.
– Хей, всичко е наред - непознатото момиче държи косата ми и ми подава хартиена салфетка, след като се измивам. – Имаш ли планове за тази вечер? - пита и вероятно трябва да се усъмня, но нямам сили.
– Нямам – заключвам телефона си и и подавам суха ръка. - Ана.
– Пипа - отвръща ми. - Ще ходя да избирам меню за новогодишната вечеря. Може да дойдеш - изпреварва въпроса ми. - поканата важи за двама. - кимва ми гледайки ме ужасно сериозно и аз се разсмивам.
Излизаме от стадиона заедно, а навън завалява сняг.
Барселона 19-ти Септември 2022г.
– Няма реална заплаха, но трябва да го разпитат.
– За какво? - Пабло скача от стола си и документите на масичката пред него се разхвърчават. - Не съм я докоснал!
Адвокатът е имам подобни случаи в кариерата си и залага на сигурно. Иска да изчисти името на младия талант.
– Пресата казва друго - той вдига произволен вестник и лицето на младежа губи цвета си.
– Това е долна лъжа, Анхел! Не съм я изнасилил!
Барселона 5-ти юни 2022г.
Дневникът на Ана
Годината ми започна на партито на Пипа, където Пабло ми обеща винаги да бъдем заедно. Затова си мислех, че няма нищо нередно в това да чета съобщенията му. Вярвах му. Разбира се, че му вярвах. Но, кой не искаше да спи с най-успешната футболна звезда за този сезон на Барселона?
Аз не исках.
Не и, докато не съм готова.
Барселона 23-ти Септември 2022г.
Пабло и Ана седят на върха на домакинската трибуна на Ноу Камп.
Срещата им е неизбежна
Пет години са ужасно много време. Особено, когато обичаш. Време, в което можеш да започнеш да се съмняваш в другия или да търсиш нещо, което не получаваш у друг. Не са нужни думи, а сълзите излизат толкова лесно.
Пабло целува Ана по главата. Сложно е. Това е сбогуване, точно толкова, колкото и не е.
– Съжалявам, че те нараних - прошепва тя и той повтаря думите и.
Днес момичето свали обвиненията за изнасилване. Защото такова не е имало.
Пабло заминава за родния си град, за няколко седмици, докато скандала се уталожи.
Ана знае, че е по-добре да бъдат разделени за известно време. Иска да даде шанс, колкото на себе си, толкова и на него. Защото изневяра също не е имало.
С Пипа ще попътуват из Франция, защото приятелката и иска да записва моден дизайн в Марсилия. Или пък в Париж. Още не е решила. Но това ще бъде момичешкото пътуване, от което и двете имат нужда преди последната им година в гимназията да е навлязла в решаващата си част.
По стадионите ще продължат да викат неговото име, защото е най-добрият халф за Барселона през сезона.
А утре, градът може би ще осъмне с някоя по-щастлива новина…
КРАЙ
Вдъхновение: https://www.instagram.com/reel/CikmoPIqnuC/?igshid=MDJmNzVkMjY%3D - това видео!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар