"Накрая и двамата умират" беше книга, която исках да прочета от страшно много време. Преди поредното пътуване си я взех, спонтанна покупка, която ми донесе много.
Тук оставям връзка към ревюто на Ева, което ме разплака, неведнъж. И да, заслужава си петте звезди.
Адам Силвера ни запознава с главните герои в тази история - Матео, срамежливо 18 годишно момче, което живее сред книгите и видео игрите, чакайки баща му да се събуди от кома и помага на най-добрата си приятелка и Руфъс - на седемнадесет, който е изгубил семейството си и се опитва да се справя с това. И двамата получават обаждане от Отряда на смъртта и имат по-малйо от ден преди края си.
Звучи доста тъжно, нали?
В тази книга има тъга, но има и толкова щастие и любов. Всеки персонаж, бил той и второстепенен има своята роля в историята и най-вече се бори за нещо съкровенно. Руфъс и Матео са прекрасни и връзката км е толкова специална, защото за толкова кратко време успяват да се разкрият и да усетят всеки момент. Нали в това е смисъла, накаря да имаш спомени, вместо въпросителни?
Красива история с предизвестен край, макар и тайничко да се надявах на обрат. Но често в живота, нещата си се случват, защото така трябва.
Като завършек и апел - живеете, но знаете, кой момент ще бъде последен!
Тук оставям връзка към ревюто на Ева, което ме разплака, неведнъж. И да, заслужава си петте звезди.
Адам Силвера ни запознава с главните герои в тази история - Матео, срамежливо 18 годишно момче, което живее сред книгите и видео игрите, чакайки баща му да се събуди от кома и помага на най-добрата си приятелка и Руфъс - на седемнадесет, който е изгубил семейството си и се опитва да се справя с това. И двамата получават обаждане от Отряда на смъртта и имат по-малйо от ден преди края си.
Звучи доста тъжно, нали?
В тази книга има тъга, но има и толкова щастие и любов. Всеки персонаж, бил той и второстепенен има своята роля в историята и най-вече се бори за нещо съкровенно. Руфъс и Матео са прекрасни и връзката км е толкова специална, защото за толкова кратко време успяват да се разкрият и да усетят всеки момент. Нали в това е смисъла, накаря да имаш спомени, вместо въпросителни?
Красива история с предизвестен край, макар и тайничко да се надявах на обрат. Но често в живота, нещата си се случват, защото така трябва.
Като завършек и апел - живеете, но знаете, кой момент ще бъде последен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар