Денят си започва като всеки обикновен четвъртък. Само дето се оказва понеделник.
Трета седмица съм детегледачка на десет месечният Тео, в Неапол и имам планувани куп задачи. Разбира се, нещата излизат извън контрол още от сутринта. Защото любимият небесно син биберон е изчезнал.
Тео е очарователно бебе. Има огромни кафяви очи и гледа толкова умно, сякаш те разбира. Но любимата му играчка, не кола и камионче просто се е изпарила от апартамента. И затова той надава ужасни писъци. Очаквам всеки момент някой наследник на наполетанска фамилия да нахлуе с взлом и да сложи край на мъките ми. Но явно се налага сама да се справям със ситуацията.
Приятелите ме описват като проактивна. Справям се отлично със стреса и, затова за днес съм планувала пазар, пране и урок по италиански, докато Джорджия се върне от работа. Но не мога да се концетрирам и за секунда, защото проклетиа биберон липсва!
Натоварвам ревящото бебе в количката и излизаме от старата жилищна сграда. Бутам количката нагоре по баира и се опитвам да се сетя къде бях гледала бебешки магазин. Неапол е пълен с тесни, каменни улички, красиви и стари сгради и хора пиещи кафе по терасите. Старая се да не поглеждам нагоре, но чувам италианската реч. Неразбирам достатъчно, но при положение, че Тео не спира да плаче ясно ми е, че обсъждат мен и безотговорността ми.
Слънцето е високо горе и пече доста яко. Сигурно е, около тридесет градуса. Мога да попитам Джорджия за беберона, но не искам да я тормозя за глупости. Спирам, за да дам вода на Тео и той млъква за секунда, точно колкото ми трябва, за да се сетя, че аз не съм си взела вода. Влизам бързо в гугъл и откривам универсален магазин за бебешки стоки само на три километра и четиристотин метра пеша. Е, пълен автобус и ревящо бебе не ми звучи като добра опция. Затова продължавам да бутам количката. Опитвам се да запея, но родните ми песни не предизвикват никакъв интерес у Тео.
Стигаме до кръстовище, където чакаме цяла вечност и пак е пълно с веспи, мотори и коли. Накрая вземам решение да пресека и едно фефари почти минава през нас. Добре, отказвам се.
Свивам в най-близката пряка и излизаме на тясно кръгло площадче, в средата, на което има симпатичен фонтан. Сядам на ръба му и се разплаквам, защото Тео все още плаче и ми липсва дома.
- Хей, добре ли си? - чувам реч на английски и вдигам глава от коленете си. Симпатично момче със синя риза и престилка е клекнало до количката. О, не! Сигурно иска да ни обере!
- Всичко е наред - отвръщам и рязко се изправям на крака. Това е лошо решение, защото използвам количката за упора.
Момчето успява да я хване, но аз залитвам право във фонтана. Падам по дупе и поне вече не ми е горещо. Тео се ококорва и после започва да пляска с ръце. И о, чудо - разсмива се!
Опитвам се да събера достойнството си, но то отдавна се е удавило, затова поемам ръката на момчето и го оставям да ме поведе нанякъде. Всъщност влизаме в джелатерия, която съм пропуснала да отбележа и той ми посочва едно сепаре, на което да седна.
- Аз ъ... мокра съ- ще стане- ще се намокри - пелтеча на развален английски, докато коремът ми се свива от глад. Заради търсенето на биберона нямах време за такива удоволствия.
- Сядай и не се притеснявай! Аз съм Луиджи - той носи джелато във вафлена купичка и я подава на бебето. После прави пълно завъртане и в ръката му се появява лъжичка. Тео е впечатлен.
- Мина - отвръщам и поемам фунийката със зелен сладолед, който подозирам, че е пистачо.
- Не си оттук, а?
- Не съм - не мога да не отвърна на усмивката му.
Опитвам от сладоледа. Божествен е. Това определено е вкусът на Италия. И някакси нещата изглеждат съвсем наред, докато телефонът ми не дава сигнал за ново съобщение.
Джоджия е бясна. Приключила е по-рано работа, къщата е хаос, а Тео липсва. И ми е звъняла четири пъти, но както винаги съм с изключен звук.„
- Merda! - това е една от малкото думи, които знам на италиански.
- Дай да видя! - Луиджи посяга към телефона ми и аз му го давам. Не изглежда като сериен убиец, а и Тео толкова харесва джелато, че е забравил за биберона.
О, вкъщи имаме цяла кутия сметанов. Може би, ако бях отворила хладилника...
- Е, Мина, докато майката на този сладур дойде, за да пие еспресо и да хапне джелато, може ли да ми обясниш каква е схемата с този биберон? - повдигам вежди удивено, когато Луиджи ми показва висулката на количката, от която виси любимата играчка на Тео.
- Знаеш ли, това не е важно. Случайно да знаеш къде има супермаркет, наблизо?
- Супермаркет? - повтаря той. - Мина, ние сме в Италия. тук имаме пазари! Идвай, ще ви заведа!
КРАЙ
Дано ви е допаднала тази историйка! Желая ви чудесен понеделник!
Думи, използвани за вдъхновение
проактивен, очарователен и биберон / есе и екшън
Няма коментари:
Публикуване на коментар