“Фабиан и хаосът” - Педро Хуан Гутиерес // Ревю

 

Човечеството стои върху планина от кръв и болка.Истинската история никога не може да се научи докрай, защото винаги има твърде много ръце, които подменят, прикриват, преиначават фактите и най-вече следите, оставяни от събитията.

 

“Фабиан и хаосът” е интересна книга, която ни потапя надълбоко в Кубинската действителност през в периода 50-те – 70-те години на 20-ти век. Проследяваме живота на двойка младежи от Мадрид, които заминават на юг, за да търсят печалба и щастие.

Синът им Фабиан е един от главните герои, заедно с Педро Хуан, от чието име се движи половината книга. Двамата са антиподи, но израстват в един и същи свят, еднаква система, която се променя пред очите им. Педро е бурен младеж, готов да се добере до това, което му се полага, действащ и правещ. За разлика от свития и тих Фабиан, който открива себе си, като човек, който харесва хора от същия пол.

Но, моля ви, не се лъжете – ви никакъв случай не ни очаква сладка, хомосексуална връзка, с карибски привкус.

На дванайсет или на тринайсет години никой не знае какво иска. Действа по някакъв първичен инстинкт. Моят инстикт беше да живея динамично и в тотална бъркотия, весело и шеметно. Такава ми беше природата. Нещо генетично, предполагам. Биохимия. Излишък на тестостерон. Не понасях нищо ограничаващо този вътрешен импулс, който ме караше да пробвам всичко, да любопитствам за всичко, да опознавам всичко.И непрестанно да сменям посоката. Тотален хаос, извън системата. Да вървя наобратно. Несъзнателно.Винаги наопаки, все напук.

Тази доста лична история ни показва грозната страна истинския живот – ударите, бедността, пътя към превръщането ни във зрели хора. Заедно със всичката болка и тотална откровеност, засегнат е в доста голяма степен сексуалният контекст.

Може би точно тази честност и описване на действителността, без скриване на нищо прави романа толкова силен.

С годините научих, че никога нямаш кого да попиташ. Особено когато най-много се нуждаеш от това.Наблизо не се навърта някой с готови отговори. Трябва да се научиш сам.