Здрасти, Елиът.
Защо съм тъжна и ядосана?
Не съм тъжна, даже съм
щастлива. Защото не дадох благодарствени писма на учителите ми. Изключвам
класната ми. Тя е чудесен човек, който ценя много.
Разбира се имам уважение и
към останалите. Просото системата е сбъркана. Не само образователната, но като
начало тя.
А защо съм ядосана?
Смятам че положих маса
усилия. Явно не са били достатъчни.
Защо се усмихваш? Кое му е
смешното?
Макар че, като се замисля…
рядко те виждам да го правиш.
Начинът на преподаване,
факта, че не можеш да накараш група разумни индивиди да те слушат и да имат
чувство за отговорност спрямо теб...
Dark Army и аз си го помислих. Но не винаги това е решение.
Говорим за едно и също това. Но както и да е.
Не ти беше яко, като се
събуди и не знаеше дали Тирел те е прострелял?
Не, никой не ме е прострелял.
Май съм разочарована. Какво искам?
Потокът от въпроси да спре.
Преди да е започнал.
Но знам, че няма да се случи.
Нека си остане между нас.
Малка тайна.
Обещаваш ли ми, Елиът?
Няма коментари:
Публикуване на коментар